В тези дни, когато всички живеем с очакванията за съставяне на редовно правителство, нека си припомним малко известния факт, че видният наш общественик и писател, а по-късно архиерей от XIX век - митрополит Климент Търновски на два пъти е бил министър-председател на Княжество България. Той живее в две исторически епохи. И като духовник, държавник и книжовник играе активна роля в решаването на националния ни въпрос и в развитието на освободената българска държава. А поведението му като политик е блестящ пример за следване от днешните му следовници.
Васил Друмев (първият отляво) със свои съученици в Одеса, 1860
Митрополит Климент Търновски е по- известен със светското си име Васил Друмев. Той е роден през 1841 г. в Шумен, където получава основно образование при видните възрожденци Сава Филаретов и Сава Доброплодни. Последният оказва голямо влияние върху неговите литературни и драматургични интереси. Васил Друмев участва в главната роля в побългарената от Доброплодни комедия „Михал Мишкоед“ – първата театрална постановка, играна у нас. А на 19 години написва първата българска художествена повест „Нещастна фамилия“. Със стипендия заминава да учи в Одеската семинария, а след това и в Духовната академия в Киев. Но преди да завърши богословското си образование, участва в сформираната от Георги Раковски Първа българска легия и се сражава рамо до рамо с Васил Левски, Стефан Караджа, отец Матей Преображенски при атаката на турския гарнизон в Белград през 1862 г. Междувременно сътрудничи на списание „Български книжици“ и седмичника „Цариградски вестник“, печатани в столицата на Османската империя. След като завършва Киевската семинария през 1869 година, се установява в Браила, Румъния, където става един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН), на което е деловодител и зам.-председател. Освен това той е учител и директор на българското училище в града. По това време създава и първата българска драма - „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1870).
Като книжовник и учител в Браила, 1869 г.
През 1873-та Васил Друмев се отказва от светския си живот и приема духовното име Климент, като става помощник на митрополит Григорий в Русенската епархия. Солидното му богословско образование благоприятства неговото бързо издигане в църковната йерархия. През 1874 година е ръкоположен с титлата Браницки. След Освобождението през 1878 година епископ Климент е назначен за временно управляващ Търновската епархия, на която е избран за митрополит през 1884 г., а на следващата става първият председател на Българския червен кръст.
В тези години владиката е една от основните фигури в процеса на устройство на Светия синод в София. Участва активно в архиерейските събрания за изработването на нов устав, който да важи в пределите на освободеното българското княжество. Това е било нужно, защото седалището на българския екзарх Йосиф се намира в Цариград, откъдето той ръководи църковните дела в Княжеството чрез кореспонденция. Затова решава за необходимо изграждането на нова служба в българската столица – негов официален екзархийски делегат, на практика ръководител на църквата в свободна България. В периода 1884-1888 тази отговорна длъжност е поверена на митрополит Климент Търновски.
Българската делегация в Русия през 1885 г. От ляво на дясно седнали: митрополит Климент, Иван Евстр. Гешов, прави - Иван Герджиков, Димитър Папазов, Димитър Тончев, септември 1885 г.
След краткото просъществуване на първото българско правителство на Тодор Бурмов княз Батенберг отново поверява управлението на консерваторите. Спира се на епископ Климент, който при своите богослужения изнася блестящи проповеди върху текущия политически живот и недъзите на обществото у нас. Епископ Климент заема министър-председателския пост само четири месеца до март 1880 година. Но държавническата му дейност не спира дотук. Ценен като отличен оратор и ползващ се с авторитета на възпитаник на Киевската семинария, Климент Търновски участва в делегацията до руския император след обявяването на Съединението на България през 1885 г., когато правителството и княз Александър Батенберг предриемат редица ходове за мирното признание на този акт от Великите сили. Убеден русофил, той се съгласява да стане министър-председател след детронирането на княз Александър на 9 август 1886 г. Наистина само за 3 дни, след което предава поста на Петко Каравелов. Но това е достатъчно, за да стане „черна овца“ в очите на новия княз Фердинанд. Той е отстранен като екзархийски делегат и е върнат в Търново, където се следят изкъсо всички негови действия и проповеди.
На 14 февруари (стар стил) 1893 година рожденият ден на княз Фердинанд съвпада с Неделята на Православието. На този ден Климент Търновски, след като отслужва литургия в катедралния търновски храм „Света Богородица“, произнася бележитата си реч. В нея защитава отново конституцията и по-точно чл. 38 за вярата на престолонаследника, изменен предната година от Стамболов. Той е единственият български архиерей, борещ се докрай в защита на този член, според който българският княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен православната, освен първия, избран за такъв. И призовава миряните: “Умейте да бъдете истински свободни!“
Килията, в която е живял Митрополит Климент в Гложенския манастир.
За това свое слово митрополит Климент е подведен под съдебна отговорност и първоначално му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство. Впоследствие е заточен в Гложенския манастир, където живее в мизерна килия и под строг полицейски надзор до падането на Стамболов през 1894 година. При освобождението си е тържествено приветстван в епархията от 20-хилядно множество. Остава на поста си до смъртта си през 1901 г. Дни след кончината му тленните му останки са пренесени с влак до Велико Търново, където са посрещнати от многохилядно множество. Погребан е в притвора на съборната църква "Св. Богородица", разрушена по време на земетресението през юни 1913 г., но по-късно възстановена.
След заточението Климент Търновски произнася слово, в което призовава да се забрави миналото, да не се мисли за отмъщение и всички да се обединят в името на България. Той участва през 1895 г. за втори път в дипломатическа мисия в Русия. Тя успява да договори признаването на княз Фердинанд от император Николай Втори и възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни. Това поведение, в което митрополит Климент надмогва чувствата си към княз Фердинанд, го извисява още повече като духовник и държавник.
Българската делегация, издействала възстановяване на отношенията с Русия, начело с митрополит Климент (седнал в средата), юни 1895 г.
Църквата да повдигне гласа си против злото
Едно от най-големите достойнства на Климент Търновски е ролята, в която вижда българската църква – да се бори срещу незаконността и нравствената деградация в обществото, макар това да засяга дадени политически кръгове. Ето неговите думи:
„Развратната политика е най-голямото бедствие на един народ, защото такава политика пъхнува (прокарва – б.р.) разврат в обществото и с това подкопава основите на неговото бъдещо съществувание, тъй като едно общество без яки нравствени основи не може да има и да очаква трайно бъдеще. Политика, която прокарва своите принципи с терор, с псувни и хули против вяра и Църква и против всичко, що е честно и разумно. Такава политика е най-развратната и следователно най-съсипателната и опропастителната за народа, колкото и да са високи нейните принципи. Църквата е длъжна да се опълчва против подобна политика, защото в трудни и опасни времена, когато обществото е или заблудено, или пък заплашванията и терорът му налагат мълчание и сляпа, макар и неволна покорност, на Църквата се пада, това е Нейното призвание – високо да повдигне гласа против злото, макар и да предвижда големи бедствия за себе си от това“.
