Щ астливо изглеждаше семейството на Людмила. Живееха в уреден апартамент. Съпругът й печелеше добре. Тя също работеше, а малката Галинка изпращаха в детската градина. През почивните дни излизаха на разходки с колата. Живееха в доволство.
Домът им беше близо до градската църква. Понякога вниманието й привличаше камбанният звън, но тя не спираше мисълта си на него. Беше убедена, че в църква отиват слабите хора, които не могат да се справят с живота си и там търсят нещо наготово “отгоре” да им помогне. Тя се чувстваше достатъчно силна и нямаше нужда от църква. Но дойде войната и всичко се обърка. Съпругът й отиде на фронта. Тя остана сама с малката си дъщеря и разбра, че няма здрава опора в семейството. Над всичко това дойде и изселването. Трябваше да отидат далече, защото имаше опасност от бомбардировки. Дойде и студената зима.
Людмила прибра в една голяма чанта неща от първа необходимост, хвана Галинка за ръка и забърза да не изпусне влака. Пътуването беше продължително и трудно. Тя изнемогна, а Галинка направо премаля от преумора. Привечер в студения зимен ден влакът спря в малко градче, покрито със сняг. Потърси държавна служба да й помогне, но пристигналите бяха толкова много и объркани, че никой не й обърна внимание. Тръгна по заснежената улица без посока, търсейки подслон. Галинка плачеше премръзнала. Нямаше изход. Така се случва във военно време. Людмила стигна до отчаяние. Изведнъж се намери пред една църква. В синкавия вечерен здрач видя да влизат и излизат от нея хора. Реши и тя да влезе. Вътре може да е топло.
Свещеникът четеше молитви пред голяма икона на Майката Божия. Людмила искаше да направи нещо, но не знаеше какво. Тя никога не беше влизала в църква. Не знаеше да се моли, въпреки че беше кръстена още като дете. Докато размисляше какво да прави, богомолците започнаха да се раздвижват и да излизат. Тогава тя отиде пред иконата, падна на колене и започна да моли Небесната Майка да й помогне. Просеше помощ, закрила, утеха... Галинка до нея се отпусна и заспа. В голямата си безизходица Людмила се молеше със сълзи. Колко продължи това, не разбра. Обърна си и видя, че храмът е празен. Ще го затворят и тя, и детето й ще умрат на улицата от студ. Пак обърна очи към иконата... В това време една млада жена се приближи, побутна я да стане и я хвана за ръка, за да я поведе навън. Людмила повдигна детето, то се събуди и тръгнаха. Не разговаряха. Думите бяха излишни. Дълго вървяха по главната улица, после свиха в една тясна пресечка и влязоха в малък дом. Лъхна ги топъл въздух и мирис на картофи. Тогава едва се оцеляваше от глад.
Оказа се, че младата жена е лекарка и живее там с майка си. Погрижиха се за тях, защото и двете се бяха простудили. Оцеляха под закрилата на Майката Божия. В това Людмила беше убедена. Милостивите жени бяха добри християнки. Те се погрижиха и за душите им. Кръстиха Галинка, а на Людмила предложиха духовна литература. През свободното време беседваха за Бога и за безсмъртната човешка душа. Войната свърши. Семейството се прибра в дома си, но то не беше вече същото. И животът в него стана друг. Той се осмисли духовно. В неделен и празничен ден тримата отиваха на молитва в Божия храм. За тях той стана тих кът, където пречистваха душите си. Пак имаше време и за работа, и за разходки, но грижата за душата не се пропускаше. Младото семейство прогледна духовно и стана наистина щастливо. Из Православно вероучение
