П разникът на Възкресение Христово продължава до Велики вторник. След него започват дните на Светлата седмица, която завършва с първата неделя след Великден. Другото й наименование е Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Това време е богато на народни обреди и вярвания. В миналото през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Според древно поверие раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. Също така се изпълняват обичаите за дъжд и против градушка - “Герман“ и „Пеперуда“.
Вторник
На Светли вторник момите отново извършват ритуала „Ладуване“. А в сряда се изпълнява най-оригиналният обичай през Светлата седмица - Мара Лишанка. При него от три омъжени булки (или три моми) вземат по един червен и жълт чехъл. Те се напъхват един в друг така, че червеният да е отгоре, а жълтият най-отдолу и после ги оформят като кукла, накичена като булка - с невестинско було и накити. Тази кукла, носеща името Мара Лишанка, се приготвя в къща, в която няма умрели деца. Момите я взимат и обикалят с нея, като куклата се носи от мома с живи родители и която е лазарувала и кумичила. Сред селото момите спират и, хванати за ръце, оформят две редици във формата на полукръг. Момата с куклата застава срещу тях, а девойките две по две започват да водят с нея диалог в песенна форма, като словата са с брачна насоченост. След това момата подава куклата на момиче от вътрешната редица, което заема мястото й и диалогът се повтаря с другите участнички в ритуала. След като се изредят всички, момите, съпровождани от населението на цялото село, излизат от него, обикалят нивите и спират на реката. Там се измиват, свалят булото и накитите от куклата и я „изкъпват“ - потапят чехлите й във водата. На някои места ергените също вземат участие в обичая, който като цяло е с ярко изразена брачна символика.
Летен Петковден
В тракийските села петъкът след Великден пък се нарича летен Петковден. Тогава се правят курбани, съпроводени с песни и хора. Жените не работят с вълна, не перат и не се мият, за да не разсърдят Света Петка. Светлата събота е посветена на починалите. Затова се правят помени и задушници, раздават се просфорки и червени яйца. Жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите. Те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, се вярва, че скоро ще умре.
Заклинания против окуцяване на Софинден
На Томина неделя е имало строга забрана за женска домашна работа, особено за пране и за простиране, за да „вържат“ нивите и градините обилен плод. А в Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. На него се изпълнява стар обичай за предпазване на хора и добитък от болестта „топалък” - окуцяване. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: „Тука да остане топаллъкът!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Какво вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”!
