Г унди не е чревоугодник, се разказва в книгата. Обича да си хапва по-постничко. Любимите му гозби са боб яхния, баница с праз лук или с тиква, кисело мляко. Хапва и пържени яйца, но по-рохки. Ненавижда птиче месо и направо му се гади от него. Никога не вкусва. Не харесва и скара – кюфтета, кебапчета. От месните специалитети любим му е телешкият език в масло. Шоколад и портокали също не обича.
Като деца с братовчед си Здравко обожават да си пекат сами царевица и картофи и после да ги ядат. Като женен мъж Аспарухов прави опити да готви в кухнята, но неособено сполучливи. Веднъж иска да изненада съпругата си Лита, като й приготвя охлюви. Щом ги сервира, се оказват страшно жилави и се налага да се досваряват.
Ориз
Приживе Гунди казва: „Понеже Лита обича ориз, а аз мразя, аз обичам боб, а тя мрази, та вкъщи ядем предимно ориз”. Величка се справя отлично със задълженията си като домакиня.
„След мач му харесваше да има някакъв сладкиш, торта, пай. Винаги съм обичала да готвя. Възпитана съм, че една жена трябва да се грижи за уюта в семейството. Къща, която мирише на препарати, а не на манджа, не е къща”, твърди Лита.
Килограми
„Георги лесно качваше килограми. Никога не е бил дебел, но понякога е трупал над това, което се смята за оптималното му тегло. В националния отбор ги слагаха на различни маси – едни, които трябва да качат килограми, други, които да свалят, и трети, които са си нормални. Митата Якимов ни беше много добър приятел, той все трябваше да качва”, разказва Лита.
Танци
Освен това Гунди е много добър танцьор. Когато води Лита на ресторант, не пропуска да я покани на танц. Цветя подарява често и без повод. През ваканциите всяка година почиват на Слънчев бряг. По онова време нито имат достатъчно пари, нито имат право на изходна виза за екскурзии в чужбина.
„Много обичахме да пътуваме, къде ли не сме ходили. Любимото място на Георги беше Троянският манастир. Той бягаше от публичност. Искаше малко усамотение, тъй като по онова време личностите бяха като магнит, всички ги познаваха”, разкрива Лита.
Агнешко
Рожденият му ден – 4 май, е много близо с имения му ден Гергьовден – на 6 май. Във футболния календар това винаги е доста напрегнато време в края на сезона. Затова Гунди никога не си позволява пищни празненства. Веднъж му подаряват две живи агнета за Гергьовден. Той ги дава на фермери за отглеждане, защото му е жал да ги заколи.
На друг Гергьовден има тренировка на „Герена“. Почитател на „сините“ от близко село носи цяло печено агне за отбора. Раздават на всички порции по равно. Тогава се появява домакинът на Левски, когото пропуснали. Гунди, без да се двоуми за миг, веднага става пръв и отстъпва своя дял. Така навръх имения си ден се лишава от вкусното агнешко. Всички в съблекалнята запомнят за дълго този жест.
