- Г-жо Руменова, какво основно трябва да знаят потребителите, за да пазаруват информирано, във връзка с приемането на еврото у нас?
- На този етап цените трябва да са обявени и в лева, и в евро. В закона не е изрично записано в коя валута да е първо цената. В тази връзка някои търговски практики създават заблуждение у потребителите. Рискът е особено голям сега, когато има много кампании за намаления, тъй като трябва да се посочват задължителните в тези случаи три цени, както и евентуалните допълнителни условия за ползването на отстъпките. Много често хората са заблудени от изписването и решават, че цената е по-ниска от тази, която реално се прилага. Това се получава, когато търговците не посочват намалената цена в евро, както законът за еврото изисква - старата и новата цена, която ще се плати - в лева, и още една, която е с намалението в евро. Ако обаче търговецът постави само двете цени и не добави тази в евро, потребителите не са достатъчно добре информирани какво ще платят накрая. Има случаи, които играят с два цвята за етикетите в лева и в евро и хората могат да останат заблудени, че става въпрос за намаление. Заради всички тези вариации, които се наблюдават по етикетите именно преди последната промяна в Закона за въвеждане на еврото, предложих дописване на текстове, които уреждат как точно ще се обозначават цените върху етикетите и с което се задължиха търговците цените в лева и евро да са в еднакъв шрифт и цвят. Това е факт, но все още не всички търговци го спазват, не всички схващат, че става въпрос за еднакъв размер на шрифта и за двете валути, а не само за цената в лева или в евро. Трябва така да са изписани цените, че потребителят да бъде без съмнение и напълно наясно, че едната цена е в лева, а другата в евро.
- Тоест вие сте установили, че всеки търговец интерпретира това изискване по свой собствен начин.
- Да, не е масова практика, но се наблюдава все още.
- А това нарушение ли е?
- Да, нарушение е. Смятам, че точно този начин на оформяне на етикета беше нарушение и преди тази изрична формулировка. Причината е, че в тази разпоредба има една фраза, която казва, че цените и валутите трябва да са изписани върху етикета по начин, който не въвежда потребителя в заблуждение. Това дава възможност на контролния орган да тълкува всеки един отделен случай и да се произнесе за наличие на заблуда или директно нелоялна търговска практика. Защото, ако се забележи умисъл от страна на търговеца и се стигне до случаи, в които потребители твърдят, че са били заблудени от начина на изписване на тази информация, а именно, че дадена стока е два пъти по-евтина, няма нужда от повече доказателства.
- А не трябва ли да е точно определено коя от двете суми на етикетите да се изпива отгоре и коя отдолу?
- Според мен не е необходимо да има точно определен ред на изписване. Защото има някъде около половин година време, в което цените трябваше да са първо в лева, а след това в евро и когато официалната валута е в евро, трябва всичко да се обърне. Тогава отново щеше да се стига до заблуди. Затова по-важно е етикетите да бъдат максимално изчистени и да може потребителят, когато види стойността, да е наясно точно в каква валута е тя. Тогава отговорността е изцяло на потребителя да внимава какво пише на етикета и да асимилира информацията. Когато тръгнем на голям пазар обаче, това е много трудна задача, защото за кратко време трябва да подсигурим повече продукти за домакинството. Но в крайна сметка това е най-чистото - каква е цената в двете валути, а честата промяна обърква. Такова изискване обаче има за касовите бележки, а именно - първо да е изписана сумата в лева, а след това в евро до края на годината, а след това е обратно. Но това е за общата стойност, а не за всяка отделна стока.
- Има ли трикове, които прилагат търговците и използват цените в лева и евро, но заблуждават потребителите?
- Да, има. При изписването на цените в лева и евро едната е с по-малък шрифт и хората си мислят, че това е намаление. А като се добавят и 20%, объркването става още по-голямо. Сега хората трябва да отделят малко повече време при пазаруване, за да са абсолютно информирани на какви цени купуват стоките, от които се нуждаят. А ако почнеш да проучваш и при другите търговци, се губи още повече време и направо се превръщаш в професионален потребител, който се занимава с това по цял ден. Най-трудният период според мен ще е в началото на другата година.
- Според вас ще има ли сериозни проблеми в началото на следващата година, когато може да плащаме в евро и в лева, но търговците трябва да връщат само в евро?
- В закона е разписано, че от 1 януари следващата година потребителите могат да плащат и в лева, и в евро в рамките на един месец. Търговците имат задължението приоритетно да връщат ресто в евро, но ако нямат достатъчна наличност - могат да го върнат и в левове. Тук успяхме да извоюваме още нещо, а именно да се забрани смесеното ресто. Така потребителите ще могат да платят смесено в левове и в евро за една и съща сметка, но търговците нямат право да връщат и в левове, и евро едновременно.
- Това няма ли да е объркващо, както за търговците, така и за потребителите?
- В някои държави, които са приели еврото, този период е бил по-кратък, или 15 дни. Тук е възприет един месец. Като цяло моят съвет към потребителите е да се въздържат от смесено плащане и да си правят добре сметката за рестото, което трябва да им се върне. За да няма съмнения в платеното и върнатото ресто, може да плащаме с карта. Но бих препоръчала да не се предоверяваме и да разчитаме на това, че всичко се изчислява електронно, все пак има възможност да се обърка. Хубаво е да си проверяват сметките, защото плащайки с карта, това става много механично и после може да се окаже, че сме платили някои от стоките още веднъж.
- Какви нарушения се установяват най-често при търговците?
- Това, което на мен ми прави впечатление, е, че най-често нарушения има в начина на представяне на информацията, което обърква потребителите. Съответно не са спазени и изискванията, а именно цената да е в лева и в евро, като при намаления да има три цени. Ако са четири, тоест ако е обявена редовната цена в лева и евро, както и намалената и в двете валути, не е нарушение, защото дори е нещо повече от това, което изисква законът. Моят съвет към търговците обаче е да не правят така, а да се придържат към трите цени, защото претрупването на етикета е по-сложно за тях самите, но и за възприемането на информацията от потребителите. Други сигнали, които сме получавали от потребители, са свързани с превалутирането от лева в евро. Това не е проблем, тъй като все още не плащаме в евро. При превалутирането цените в евро са неверни и са в ущърб на потребителите. Защото не е спазено преизчисляването по формулата в закона, а именно цената в лева да се раздели на официалния валутен курс, който е 1,95583 лв. В голяма част от случаите се закръглява нагоре и съответно това ощетява потребителите.
- При превалутирането има доста такива примери за цени в евро, които трябва да не са закръглени, но реално практиката показва, че повечето хора не чакат ресто 1,2 или 5 ст. и съответно в евроцента.
- Да, това е една много голяма друга тема, когато сметката например е 1,37 лева и на касата платите 1,40 лв., не връщат. Реално е малка стойност, но това е сума, която се натрупва и даже не се облага с данъци. Общо взето, търговците разчитат на това, че никой няма да се излага да чака 1 или 2 ст., но хората трябва да настояват.
- Имат ли право търговците да приемат плащания и в евро, при положение че все още това не е официална валута?
- В момента единствената официална валута в България е левът, но много търговци, за да не губят клиенти, са склонни да приемат плащания и в евро, че и в други валути, тъй като у нас също има много чуждестранни туристи и те са свикнали на това, за тях не е проблем. Това не е нарушение, просто самият търговец е преценил, че може да му бъде заплатено по този начин и той оттам нататък да си обмени тези пари за негова сметка.
- За какво трябва да сме предпазливи с влизането на еврото?
- През януари, когато ще е двойното обращение, някои търговци могат да откажат да приемат повече от 50 броя монети при едно плащане. Това се допуска по закон, но в момента е забранено. Това означава, че ако някой търговец сега се опита да ни каже, че не може да платим с монети или да са над определен брой, това е нарушение. Но през януари ще може и затова е добре сега да похарчим тези стотинки, които сме събрали, или да ги уедрим по някакъв начин. Ако ги разделим предварително по купюри, могат да ни ги заменят в БНБ безплатно. По отношение на обмяна на валутата БНБ трябва без значение от срока и обема в евро, търговските банки само през първите шест месеца, а след това могат да въведат такси за тази услуга. Пощенските клонове ще извършват обмен на левове в евро само там, където няма офиси на търговски банки, като е добре потребителите да се запознаят предварително с тази информация за обмяната, за сроковете и за правилата.
- По-лесно би било за потребителите след 1 януари, ако нямат пари в брой да плащат с карта, но има вероятност да нямат приложение, на което да следят разходите си.
- Тези, които имат възможност, могат на касата да следят какво им се маркира и да го пресмятат, но много малко хора имат това време. Хубаво е обаче и останалите клиенти да проявят търпение, защото реално ние, потребителите, сме от едната страна и трябва да защитаваме правата си.
- В последните години стана много популярно да сключваме договори за покупки на стоки и услуги от разстояние. За какво трябва да внимават потребителите при сключване на тези договори?
- Това е един казус, който е сравнително нов. Имам сигнали вече от няколко човека. Става дума за следното - обажда се представител на компания, предлага сключване на договор, който се подписва на място, посочено от потребителя. Ако го подпише и след това реши да се откаже в 14-дневния срок, от компанията обясняват, че не може да се направи, защото договорът не е изпратен по куриер, а с неин представител. И реално договорът е сключен със служител на компанията. Но в Закона за защита на потребителите има раздел, който определя тези договори, които са извън търговския обект и те се сключват при едновременното присъствие на потребителя и на представител на търговеца. Но тъй като те също са представени като по-рискови, законодателят е преценил, че трябва да даде този 14-дневен срок, който се предоставя, когато пазаруваме през интернет и когато сключваме различни други договори от разстояние. Затова е добре потребителите да знаят, че имат право на този срок за отказ и когато решат да се възползват от него, писмено да заявят своето желание, като се позоват на Закона за защита на потребителите и да не позволяват да бъдат подвеждани с твърдения, че щом договорът е сключен с представител на компанията, губят това право.
Елена Иванова
