„Зайците“ Белчо и Сивушка са метафора за обществото и нацията ни. Това обяви психологът и дългогодишен преподавател в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ Христо Монов по повод отговора, който участник в популярна телевизионна игра даде и вълната от коментари и колажи, които заляха социалните мрежи след това.
„Щом ще орем нивата със „зайците“ Белчо и Сивушка, какво да роди тая нива. Колко дълбоко може да оре един заек. То и рапица не може да се сее“, коментира още Монов пред „Телеграф“.
Щандистки
„Сега факултетът за начална и предучилищна педагогика в Софийския университет произвежда щандистки за мола. Аз затова и напуснах в първия момент, в който имах възможност. Защото първото нещо, в което ме обвиниха, бе, че ги карам да четат в библиотеката, а не от телефона. Има неща, за които се изисква да се пипне книгата или списанието. Да го разлистиш. Не вярвам всички да имат алергия от праха, защото много книги са хванали прах в библиотеките. Но да ги пипнеш е важно, защото всеки бъдещ педагог и учител ще трябва да може да научи и тези, пред които ще застане, да работят с книгата. Едно по-рязко слънчево изригване може да порази сериозно електрониката и да останат само тези стари източници. Въпросът е да се създаде вкус към книгите, усет към другото“, каза още Христо Монов, който бе и депутат от гражданската квота на БСТ, избран от Бургаския регион в 42-ото народно събрание.
Самосъзнание
„Когато се лишиш от национално самосъзнание, ти си много лесен за управление. Ти си дърво без корен. Как става? Ами като махнеш от програмата по български език и литература знакови произведения като „На браздата“ от Елин Пелин. „На браздата“ е нещо силно свързано с устоите на нашата нация. Да, имало е такъв период, когато се е орало с Белчо и Сивушка. Българската земя не е била само притежание на няколко човека и не е било само зърнопроизводство. Когато аз бях ученик, а и много след това имаше и опитни полета в училищата. Всички знаем какво са домати, но колко от съвременните деца знаят как расте доматът и защо му трябват колчета. Не е, за да биеш крадеца на домати, колът си трябва за друго. Това са дълбочините. И на всички тези неща ние ги учехме студентите в нашия факултет. Не само това. Учехме ги, защото това беше една дълбока традиция, започнала още от Възраждането, от Рибния буквар...“, каза още Монов.
Людмил Христов
