В България има десетки средновековни икони, някои от които открай време се славят и като чудотворни. Но има една, която се различава от всички. Защото не е зографисана, а е сглобена от плочки цветна керамика. Това е прочутата икона на свети Теодор Стратилат, открита и реставрирана през 1909-1911 година от археолога Юрдан Господинов при разкопки в руините на Патлеинския манастир „Свети Пантелеймон“ до Велики Преслав.
На самата икона липсват изрични упоменания за самоличността на изобразения светец, но той съвпада с образа на Теодор Стратилат, рисуван от византийските зографи през IX-X век. Тя е изработена от 20 отделни квадратни керамични плочки със страна 12 cм, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура. Много вероятно е неин прототип да е някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването. Тя е нарисувана с така наречената линеарна техника, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Иконата е създадена през епоха, в която художниците от Западна Европа все още сляпо подражават на византийските образци. Затова от нея може да се направи висока оценка на художествени и приложни умения на българските средновековни творци иконописци. Археологът Георги Майсторски – доскорошен директор на Регионалния исторически музей в Шумен и на Националния историко-археологически резерват и музей (НИАРМ) "Велики Преслав", разказва малко известни факти за произхода и историята на иконата.
През 971 година византийският император Йоан Цимисхий превзел Велики Преслав. За да спасят иконата, монасите я скрили в една от кулите на манастира, но при последвалия грабеж и разрушение на Велики Преслав кулата рухнала. Смята се, че в манастира е имало подобно керамично изображение на Пресвета Богородица, което вероятно е изчезнало завинаги. В руините на разрушения манастир иконата останала цели десет века - до 1909 г., когато любители археолози провели разкопки в покрайнините на старата ни столица и открили древния манастир. След двугодишен труд откривателят на разпръснатите керамични плочки Юрдан Господинов успял да сглоби повторно лика на светеца. През 1911 г. безценната икона била записана в инвентарната книга на музея във Велики Преслав, но престояла чак до 1948 г. под навеса на манастира редом с другите археологически находки.
По спомените на тогавашния домакин на музея Мария Велкова през 1968 г. иконата била отнесена с хеликоптер и охрана от органи на Държавна сигурност и станала част от музейната експозиция на Втората българска столица. През следващите години уникалната творба е представяна в музеите на десетки държави, което утвърждава славата й на един от най-съкровените и значими творби на средновизантийското изкуство. През 1993 г. по настояване на кмета на Преслав Желез Железов керамичната икона била върната за кратко в музея, след което за известно време е съхранявана в трезора на Първа частна банка в Шумен. През 2000 година иконата е изложена за последен път в чужбина – в Рим. Днес се намира в Националния археологически институт с музей при БАН в София.
Изучавайки инвентарния списък на музея в Преслав, Георги Майсторски обърнал внимание на забележителен факт: керамичните плочки, от които образът на св. Теодор е бил повторно "сглобен", имат инвентарен номер 1540. Под инвентарен номер 1541 пък е записана кутия с керамични плочки, намерена на същото място и по същото време. Освен фрагменти от натрошени плочки в кутията има четири цели плочки, идентични по размери. 12 см на страна - с тези, от които е направена иконата. На тях се чете името на св. Теодор и се разпознават фрагменти от раменете и брадата на светеца. Това кара археолога да допусне, че иконата, сътворена от монасите, е изобразявала торса на светеца Теодор. "Аз съм сигурен, че можем да възстановим цялостния образ. Имаме плочки, които изобщо не са сглобени. Имаме плочки, които доказват, че иконата е била най-вероятно в дървена рамка. Имаме още доста работа върху иконата", казва Георги Майсторски. Със съвременните технологии едно повторно възстановяване и пресъздаване на изображението е напълно възможно. Какви ще бъдaт резултатите от компютърната графика и как прототипите на вече световноизвестната икона ще бъдат възприети от ценителите - това предстои сами да видим след няколко години.
Юрдан Господинов разкрива и Кръглата църква
Юрдан Господинов е роден през 1872 г. Дълги години работи като начален учител. Непресъхващият му интерес към миналото на България и на родния му град обаче го подтиква да се заеме с развитието на археологическите проучвания в Преслав, които той подновява през 1909 г. Дотогава мимолетни разкопки на втората столица извършват Васил Златарски през 1897 г. и Карел Шкорпил и Фьодор Успенски през 1905 г. Откритите при тях като начало твърде малко археологически паметници не удовлетворяват първите изследователи, като Успенски дори не препоръчва продължаването на проучванията тук освен ”само от гледна точка на националната чест”. Господинов обаче отказва да приеме това прибързано заключение, като заедно със свои родолюбиви съграждани през 1906 г. създава Археологическо дружество „Тича” в Преслав, поставило си за цел оформянето на местен музей, както и продължаването на разкопките на втората столица. Така през 1909-1911 г. Юрдан Господинов и дружество „Тича” извършват разгърнати археологически разкопки в станалата впоследствие всенародно известна местност Патлейна, където разкриват руините на манастира „Свети Пантелеймон” с неговата живописна църква. Именно там сред многото късове от белоглинена рисувана преславска керамика той успява да открие и сглоби шедьовъра. През 1927 г. Юрдан Господинов взима най-активно участие и в подготвяното общонационално отбелязване на 1000- годишнината от смъртта на цар Симеон, като успява да издейства средства и да започне разкопки на двата най-важни преславски паметници – царския дворец и Кръглата църква. Умира през 1953 г.
Тук е погребан свети цар Борис
Манастирът „Свети Пантелеймон“ е основан през IX век, но по-късно е разрушен. Понастоящем е част от историко-археологически резерват „Велики Преслав“. Според изследователите му манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава. Съществува недоказана хипотеза, че тук са творили свети Климент и свети Наум, а по-късно, че обителта е един от центровете на Преславската книжовна школа. Предполага се също, че тук е бил замонашен и по-късно умира свети цар Борис-Михаил.
Според други проучвания се налага мнението, че манастирът е бил по-скоро художествено-производствен център, а не книжовно средище. Освен керамична икона на свети Теодор Стратилат тук са намерени керамични икони на свети апостол Филип, евангелист Марко, разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос, седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“. Вън от манастирския двор са открити ред помещения – работилници с пещи за белоглинена рисувана керамика. В близката околност също са открити кариери за добиване на бяла глина и отделни постройки, които, съдейки по намерените пособия, инструменти и остатъци от керамично производство, са били работилници.
