Н ощният мрак скрива света за погледа. А разсъмне ли, човек се радва на едно цветче, на ширния простор, докъдето виждат очите. Но има очи, които не виждат от рождение. Слепият чува за красотите на света, но не ги вижда. Това нещастие не е малко. Когато Христос проповядвал и лекувал различни болести, един млад човек, сляп по рождение, чул за Чудотвореца и надежда стоплила сърцето му. Той седял пред храма в Йерусалим и просел милостиня. Неговият тъжен живот бил една непрогледна нощ. Един ден дочул, че Христос идва в храма. Сърцето му трепнало. Може би ще се смили над него и ще го излекува. Спасителят, който чете в сърцата на хората, се спрял пред него. Направил калчица, помазал с нея очите му и го изпратил да се измие на извора Силоам. Слепороденият измил очите си и прогледнал.
Това чудо удивило всички, които познавали слепородения. Едни знаели, че изцеленият е същият просяк, който протягал ръка за милостиня пред храма. Други не вярвали, че е същият, а мислели, че само прилича на него. Трети твърдели, че просякът никога не бил сляп. А прогледналият радостно викал:
- Бях сляп, а сега виждам!
Същото потвърдили и родителите му. Истината се разнесла бързо и за вярващите в чудото, и за съмняващите се. Много хора се радвали, но имало и такива, които завиждали на Христос. Те били гордите фарисеи.
С немилостивите си сърца решили да омаловажат чудото. Обявили, че Христос не е от Бога, понеже излекувал слепия в събота, когато по техния закон не се извършва никаква работа. Всъщност те не се грижели толкова за закона, но завист и злоба изпълвала сърцата им. Имало и разумни хора, които съчувствали на слепия, защото сърцето им било милостиво. Те казвали, че грешен човек не може да върши такива чудеса. Започнал спор. Той бил разрешен с думите на прогледналия:
- Откакто свят светува, не се е чуло някой да отвори очите на слепец. Ако Той не беше от Бога, нямаше да ме излекува.
Като чули тези думи, фарисеите го изгонили. Христос го срещнал и го запитал:
- Ти вярваш ли в Сина Божий?
- Кой е Той, за да повярвам в Него?
- Този, който говори с тебе, Той е!
- Вярвам, Господи - с благодарност казал прогледналият, паднал на колене и му се поклонил.
Истина е, че има два вида слепота - физическа и духовна. Нещастни са тези, които не виждат с физическите си очи, но по-нещастни са тези, които стоят в грехове и поради това отричат Бога. Те се наричат духовни слепци. За да видим Бога с духовните си очи, не са необходими много знания и умения, а чисто сърце. Чистото сърце е като огледало, в което се оглежда Бог.
Разказ на монахиня Валентина Друмева
