“Мамииии!”. Малко са нещата, които могат да ме събудят от раз в 3.48 часа през нощта. Едното беше земетресението в Перник, за което известно време вярвах, че е бомба, взривила се току до блока. Второто – това незабравимо фалцетно изпълнение по телефона. Автор - отрочето. Тук е моментът да уточня, че когато получих обаждането й по месинджъра, кротко си спях енти сън, убедена, че се забавлява някъде из Щатите. До този миг обаче дори и не подозирах какви измерения могат да имат забавленията, когато в тях са намесени 26 тийнейджъри, а игралното им поле е Лас Вегас.
“Мамииии!”. Малко са нещата, които могат да ме събудят от раз в 3.48 часа през нощта. Едното беше земетресението в Перник, за което известно време вярвах, че е бомба, взривила се току до блока. Второто – това незабравимо фалцетно изпълнение по телефона. Автор - отрочето. Тук е моментът да уточня, че когато получих обаждането й по месинджъра, кротко си спях енти сън, убедена, че се забавлява някъде из Щатите. До този миг обаче дори и не подозирах какви измерения могат да имат забавленията, когато в тях са намесени 26 тийнейджъри, а игралното им поле е Лас Вегас.
Та, щом успях да набарам телефона (на цената на половин дузина потрошени неща от нощното шкафче) и да вдигна на Диана, ми отне точно половин секунда, за да нахвърлям всички възможни (според мен) причини за това среднощно обаждане – от изгубени документи, през почупен крайник, до загубване насред американски град. И още половин секунда, за да намаля хипотезите до една вероятност. Признавам си – зачудих се между крайника и документите, но в крайна сметка заложих на второто. И вече се виждах как звъня в консулството ни в САЩ с молба за помощ, изчислявайки набързо деветте часа разлика със Западния бряг, когато иначе абсолютно хладнокръвно попитах отрочето: „Какво си направила, Диана?“.
- "Спечелиииииих!", отговори ми за моя огромна изненада моята.
- "Какво си спечелила?", разтръсках аз глава и тон.
- "120 долара!", изкрещя ми онова в ухото.
- "Ти къде си?", надигнах още повече глас аз.
- "В казиното!", изтресе ми малката (към онзи момент 15-годишна!!!), на което получи фалцетен вик: „Веднага излез оттам!“
На следващия ден разбрах, че съм провела и бърза лекция на тема как хазартът води до пристрастяване, но към онзи момент бях убедена, че съм тръшнала телефона от раз. Също така бях убедена, че съм била единствената, събудена от Диана посред нощите, но се оказа, че и за това съм сгрешила. След като не получила достатъчно подкрепа в радостта си от своите родители (баща й кротко продължи да похърква въпреки писъците по телефона), звъннала и на една от близките ми приятелки, за да й се похвали. И събудила не само нея, а мъжа й в комплект с бебето им. Ама за майките по заместване ще си говорим друг път.
А цялата тази история започна абсолютно невинно. Един от плюсовете на гимназията й е, че участва в де що има международни панаири за стартъпи. Та когато моята се появи с офертата да замине за Щатите, за да представя заедно с още 25 чавета виртуални фирми, измислени от екипа на школото, не ми отне особено много време, за да се съглася. Лек начален тласък от приятели, бърз семеен консилиум и решихме, че е никак не лоша инвестиция в пубертета. 3 в 1 тъй да се каже. Хем ще направи контакти и ще види какво правят останалите на нейната възраст, хем ще си упражни английския, хем и свят ще види. Както обичайно се случва, в крайна сметка се оказа, че има разлика между нещата на хартия и на практика. Учебният панаир изведнъж бе сведен до 2 от всичките 10 дни, а в програмата се нароиха и доста градове за обиколка на групата. Извън Сан Франциско, където трябваше да се проведе събитието. Но пък веднъж като си се хванал на хорото, го играеш докрай. Нали така? Признавам си, обаче, че Лас Вегас дори и мен ме хвана неподготвена. Когато го видях в програмата, и през ум не ми мина какви висоти в лудостта може да бъдат постигнати.
Няколко часа след среднощното обаждане, чаша кафе и половин дузина цигари по-късно, пробвах втори дубъл на разговора с Диана. Вече в ранния предиобед (за тях посред нощ), на почти наспана глава и в здравословната компания на приятелка, която да ме успокоява, ако подивея:
- "Диана, нали знаеш, че хазартът води до пристрастяване?", тръгнах со кротце аз.
- "Знам, мамииии, вече ми го каза!", застреля ме отрочето, като досадата в гласа й ме докара до онзи амок, в който само лудите майчета могат да изпаднат. Но тъй като по разбираеми (географски) причини нямаше как да й извия вратлето точно в този миг, продължих с разпита:
- "Добре бе, ще ми кажеш ли кой те пусна в казиното?".
- "Ами попитахме хостесите, и те казаха, че докато навън е светло, няма проблем за ротативките", звънливо ми отговори моята.
- "А ти сама ли беше?", продължих да опипвам почвата аз.
- "А не, с две приятелки!, лежерно отговори Диана и победоносно ми обяви – а, и да знаеш, че всъщност спечелих 135 долара, ама дадох 5. Пратих ти снимка на чековете на месинджъра. Аз осребрих парите на машината в казиното".
Таман щях да започна наново скандала затова, че ме е излъгала и очевидно не е излязла веднага от казиното въпреки заповедта ми, когато в мен започна да избуява далеч по-наложителен въпрос:
- "А, извинявай, вие сами ли се разхождате в този град? Къде са учителите?“
- „Ама то няма проблем като сме на групи. Разбрали сме се винаги да сме по няколко и да не се делим“, най-невинно ми изтресе моето.
Ако си мислите, че с това ужасът приключи, жестоко грешите. Тук дойде следващият пирон в ковчега. Оказа се, че няколко часа след нейното пребиваване в Меката на хазарта, късмета си да пробва там отишла друга една такава групичка – от 8 ученици. Само че ги хванали в полунощ, установили, че са непълнолетни (по американските закони за целта все пак трябва да имаш 21 години), закарали ги в тъмната стаичка и звъннали на директорката. Която, оказа се, била рожденичка въпросния ден.
„Развалиха й рождения ден, а на тях им наложиха забрана да стъпват 10 години в казината в града“, продължи историята моята. И още преди да успея да кажа, че изобщо нямаше да ме интересува дали директорката има празник, ако я беше застигнала същата съдба (все пак забраната за стъпване в казина вероятно върви с далеч по-сериозни „екстри“), се оказа, че с това приключенията на тийнейджърите дори не са приключили. Други няколко преди това отнесли глоба от 250 долара, защото пушили трева в хотелската стая (!!!!!!). Но черешката на тортата били двама от групата – от по-горните випуски, които решили да си повикат проститутки. И жриците ги обрали, разбира се.
Това, последното, вече ме уби. Реших, че е най-мъдро да приключа разговора и да си припомня дихателните упражнения от йогата.
Затворих телефона, погледнах приятелката с вид на корабокрушенец, а тя съчувствено ме застреля с въпроса: „Е, добре де, ти какво си очаквала от пубертети в Лас Вегас?“.
Да ви кажа честно, дойдоха ми наум бая отговори на тема учителите, тийнейджърите и собствената ми недосетлива личност, но дори нямах сили да ги артикулирам. Пльоснах се на облегалката на стола, метнах взор към сервитьора и си поръчах заветната чаша розе. Омммммм.
Ай, наздраве! И да ви пожелая успешна, спокойна и с далеч по-малокалибрени пубертетски изцепки нова 2020-а година.
Монитор
