0

С ептемврийски привет, мили братя и сестри от градския транспорт! Лятото все още е тук и рейсовете са пълни с полуголи хора по джапанки. Какъв разкош само! Дядо Боже тази година даде топло време и никакъв дъжд, че през летните месеци ни скъса с небесна вода. Ама, Пешо (така нареченият Сирак Скитник) се оплаква, че всичко в градината съхне, пък за лютеницата си трябват чушки и домати, и патладжан. Но, да оставим Пешо, който все пак се казва Пламен и не е сирак. Днес, аз Пантелей пътник (тук е моментът да кажа, че аз така си се казвам - Пантелей, кръстен на дядо си Панто) ще ви разкажа за ползата от коронавируса.

Септемврийски привет, мили братя и сестри от градския транспорт! Лятото все още е тук и рейсовете са пълни с полуголи хора по джапанки. Какъв разкош само! Дядо Боже тази година даде топло време и никакъв дъжд, че през летните месеци ни скъса с небесна вода. Ама, Пешо (така нареченият Сирак Скитник) се оплаква, че всичко в градината съхне, пък за лютеницата си трябват чушки и домати, и патладжан. Но, да оставим Пешо, който все пак се казва Пламен и не е сирак. Днес, аз Пантелей пътник (тук е моментът да кажа, че аз така си се казвам - Пантелей, кръстен на дядо си Панто) ще ви разкажа за ползата от коронавируса.

Чакам си кротко на спирката и отдолу се задава леля Куна, втора братовчедка на майката на Пешо. Ходила на екскурзия с дружките от агитката за народни песни (да не си мислите, че само по стадионите има агитки, тия бабички пеят с по-голям хъс и от Левски Запад). Викам й, лельо Куне, абе като се мяткате по трийсеттина пенсионери на рейса, не ви ли е стах от коронавирус? Аааа, няма такова нещо, вика Кунето. Какво няма, бе лелче, чудя се аз, дали не са измислили нещо против заразата. Няма такова нещо като коронавирус, това го измислиха болниците, за да им дават пари, категорична е лелята и върти очи като поп Мичо, когато казва „Амин“. Демек, това е, няма място за други предположения. Ама аз, нали съм кръстен на дядо си Панто, пък той беше известен това, че няма дебат, в който да не се е включил и да не отстоява мнението си до край, дори и да не е вярно. Лелче, ама не само у нас, ей виж и в Европа, и в Америка се разболяват, че някои и мрат, как така няма коронавирус, дори и съседът Вальо го изкара и все още ходи с маска, въпреки че минаха два месеца откакто излезе от болницата, запъвам се аз. Да мрат, отсича лелята, дори и да има корона, това е само малко по-тежка „плевмония“, изхриптява леля Куна с димяща цигара в ръка. Тя има астма, но пуши по кутия на ден. Цигарите, както и екскурзиите са й единственото удоволствие, понеже макар и пенсионерка продължава да се бъхта като чистачка. Та, ще позволи на някакъв коронавирус да й ги отнеме малкото щастливи мигове? Никога!

И се замислих дълбоко: трябва да има, все пак някакви полза от коронавируса. Някои казват, че заразата ни накарала да се обърнем към себе си, да спрем и да се вгледаме в околния свят с други очи. Вятър и мъгла! Ползата от коронавируса е, че укрепи вярата в извънземното могъществото на лекарите. Понеже те лекуват коронавируса като по-тежка пневмония. Пак те спасяват стокилограмови мъже от инфаркт и инсулт, въпреки че преди това са ги предупредили да намалят ракията замезена с тънко нарязана сланина. Първо си казваме: на нас това няма да ни се случи. После викаме на докторите: спасявайте ни. А ако някой от тях се опъне или не успее дасе направи на Дядо Боже, може и роднините да му хвърлят малце кютек. Ама с любов, де и с голямо преклонение!