Н али знаете поговорката, че и сто тояги на голо са малко. Малко са, бих казала и аз Пантелей пътник. Добре де, нека да не са сто и да не се изпълняват на площада (щото там един шеф трябва да вика, че няма винетки). Тоягите на голо - в рейса! Там, където малките ултраси изпаднячета (по-късно ще станат големи изпадняци) с малки бръснати главички, съблякоха едно момче по долнище на анцуг. По една (нека да е виртуална) тояга трябва да има и за всеки от пътниците в рейса (включително и по гърбината на Пантелей). По принцип. Профилактично.
Нали знаете поговорката, че и сто тояги на голо са малко. Малко са, бих казала и аз Пантелей пътник. Добре де, нека да не са сто и да не се изпълняват на площада (щото там един шеф трябва да вика, че няма винетки). Тоягите на голо - в рейса! Там, където малките ултраси изпаднячета (по-късно ще станат големи изпадняци) с малки бръснати главички, съблякоха едно момче по долнище на анцуг. По една (нека да е виртуална) тояга трябва да има и за всеки от пътниците в рейса (включително и по гърбината на Пантелей). По принцип. Профилактично.
Сигурна съм, че сега половината от вас, скъпи братя и сестри от градския транспорт, ще кажат: Пантелей пътник превъртя. Да не сме в Средновековието? Какви са тези варварски методи? Младежите трябва да се превъзпитават, да осъзнаят, че не се прави така. А и откъде-накъде ще ни удрят и на нас по една тояга? Ние просто си пътуваме. Така е, пътуваме си. Обаче, май не сме много наясно къде отива рейсът. Това важи особено за нас, които прекарахме по 30 години оттатък (в соца) и другите 30 отсам ( в демокрацията). Ние просто си пътуваме и ако има свободно място за сядане още по-добре.
Ще ви разкажа една случка от автобус 72. Температура 9 градуса в рейса, навън -2. Качват се няколко момчета на видима възраст 13-14 (може и по-малки да са били). С тях е един сладък дебеланко (на тяхната възраст). Той е гол. Е, не съвсем, но единствената му дреха е нещо като анцуг, с крачоли до колената. Нагоре – дюс. Всички дружно се хилят. И той се хили, но е трудно да се прецени, дали защото е весел, или от неудобство. Гледаме го. Не просто гледаме, вперили сме поглед под вежди, строго и в погледа ни се чете: Не ви ли е срам? Момчетата обаче не ги е срам и не ни остават много време за мислене, защото слизат. Слиза и голият им другар (да се надяваме, че не е обикалял квартала почти по организъм в студа). Пък ние си пътуваме.
Случката с насила съблеченото момче (между другото, действието се развива на същото място, където се качи и момчето от 72, просто рейсът е друг) дава поне две теми за размисъл, които мен Пантелей пътник дълбоко ме вълнуват. Първо, защо гаменчетата (често наричани ултраси) са решили да съблекат от детето дрехата с емблема на ЦСКА? Но, защо пък да не го направят, след като едни техни колеги съблякоха голям мъж, треньор. И не в рейса, а на пресконференция пред камерите. И всички гледахме това по телевизията. Ами, тези малките само се упражняват, дето се казва тренират, като пораснат ще се справят със събличането по-бързо и по-умело. И второ, то е свързано с думата тренировка. Едно време да имаш екип, на който на гърба да пише името на клуба, беше повод за голяма гордост (и за голяма фукня, де). Пантелей като млад имаше анцуг с надпис „ЖСК Спартак“. А на този надпис имаше две крилца, които пърхаха, пърхаха, макар и Панто да не беше шампион, а само част от отбора. Екипите с емблема на клуба са за хората, които тренират в този клуб. Независимо какъв спорт. Емблемата е привилегия за тия, които се потят в залата, на стадиона. Дори и да е само за собствено удоволствие. И това е различно, от удоволствието да викаш, да псуваш и да хвърляш пиратки на терена. Ама какво му разбира на Пантелей пътник главата от еуфорията да си част от ревяща тълпа, това си е преживяване пълно с адреналин. Не знам, де. Сигурно. Затова сега, мили братя и сестри от градския транспорт ви казвам довиждане, защото след това писание, сто фена сигурно се канят да ми ударят сто тояги на голо. Така че ще бягам да хвана първия рейс! Чао!
Монитор
