"Всичко, което исках, беше още една пролет. Толкова много ли исках?", пише вдовицата на бившия бийтъл Джордж Харисън – Оливия, в стихосбирка, посветена на любовта й към него. Тя говори за живота със съпруга си и скръбта от загубата му чрез поезия, но без да изпада в подробности – така, както през целия си съвместен живот те са правили, ревниво криейки и пазейки личното си пространство.
Още в първия ред от стихосбирката Оливия Харисън дава израз на чувството, присъщо на всеки, който е загубил любим човек.
Чрез стихове вдовицата на Джордж Харисън разказва за съпруга си и за скръбта след кончината му. Бившият бийтъл умира от рак на белия дроб на 58-годишна възраст на 29 ноември 2001 г.
Двадесет стихотворения за 20 години - бройка, която не е случайна.
Сборникът Came the Lightening, публикуван миналата седмица, е първи за 74-годишната Оливия Харисън и до последно бе държан в тайна. Тя старателно е подредила творчеството на Джордж с помощта на сина им Дани.
Оливия Харисън пише с нежност за деня, в който съпругът й умира: "Исках да си тръгнеш без никакви пречки, да отплаваш, както винаги си си представял и си се подготвял. Не можах да се сдържа, притиснах устни към ухото ти и прошепнах последните думи, за да те оставя със звука си".
Синът им Дани е на 23 години, когато Джордж умира. Харисън споделя, че постоянно се е изненадвала да го чува да говори за неща, които не е знаела, че баща му му е казал.
Вдовицата на Джордж Харисън се вдъхновява да пише, след като прочита творба на Една Сейнт Винсент Милей за "рана, която никога не зараства". Собствената й реплика за желанието й за още една пролет се оказва повратна точка. Тя променя решението си, след като първоначално решава да не го споделя публично.
"Направих го, защото той беше добър човек. Помислих си, че хората трябва да научат тези неща. Мнозина смятаха, че знаят кой е Джордж. Реших, че той заслужава това от мен - да споделя с хората нещо малко по-лично", казва Оливия Харисън.
Тя пише за светските моменти от брака, които стават още по-специални, когато не могат да се повторят - танците късно вечер на джубокса в хола им, студените й крака, търсещи топлината на неговите под завивките в зимна нощ.
Джордж Харисън се запознава с Оливия Ариас през 70-те години на миналия век, когато тя работи в звукозаписната му компания в Лос Анджелис. Едно от стихотворенията й припомня нейната нервност, когато за първи път го посреща в скромния дом на родителите си - мексикански имигранти. "Той каза: Това е имение в сравнение с моята младост", пише Харисън.
Тя си спомня и как Джордж я посреща за първи път в имението си Фрайър Парк, западно от Лондон, казвайки й нежно: "Оливия, добре дошла у дома".
Една от поемите засяга и темата, по която Джордж Харисън никога не е говорил публично - за Пати Бойд, първата му съпруга, която неговият добър приятел Ерик Клептън му "открадва".
В книгата си Оливия Харисън пише и за последните посещения на Пол Маккартни и Ринго Стар, дошли да се сбогуват със своя бивш колега от "Бийтълс".
Вдовицата на Джордж Харисън все още живее в имението Фрайър Парк. Оливия Харисън смята, че вече е твърде възрастна, за да се мести. Двамата с Джордж са били запалени градинари и в една от поемите си тя пише какво още я задържа тук - дърветата, "нейният постоянен източник на утеха, най-старите й и най-високи приятели"
