И скам да спрат климатиците и да приберат бутилките с вода на министрите по време на заседание в най-големите жеги. Така ще проумеят какво означава суша и как при такива ситуация може да оцелее едно растение, без да има напояване. Така образно и гневно коментира скандала със заплахата секторът на земеделието да остане без средства по Плана за възстановяване и устойивост, шефът на НАЗ Костадин Костадинов пред в. "Телеграф".
Искам да спрат климатиците и да приберат бутилките с вода на министрите по време на заседание в най-големите жеги. Така ще проумеят какво означава суша и как при такива ситуация може да оцелее едно растение, без да има напояване. Така образно и гневно коментира скандала със заплахата секторът на земеделието да остане без средства по Плана за възстановяване и устойивост, шефът на НАЗ Костадин Костадинов пред в. "Телеграф".
Въпреки че Добруджа, където са моите полета не може да се напоява, колегите от останалата част от страната можеха да се възползват от рехабилитацията на Напоителни системи, за което бяха предвидени 850 млн. лв. В момента тези пари се стопиха неизвестно как и най-вероятно ще бъдат използвани за нещо съвсем различно. Подозирам, че земеделието накрая ще се окаже без нито една стотинка, добави той. Той обвини екологични организации, че се опитват да вземат парите, предвидени за напояване. Не виждам как ще отглеждаме зеленчуци в тази ситуация. Ако каналите в Северозападна България и на други места действаха, сега слънчогледовите и царевични ниви щяха да бъдат поливани и да не умират, сложи пръст в раната зърнопроизводителят.
Отсрочка
Според зеления депутат и биоземеделец Албена Симеонова
има шанс Европейската комисия да даде отсрочка, за да се отпуснат повече пари за земеделие в страната по Плана. Това се е разбрало от думите на вицеприемира Атанас Пеканов в среща със земеделците от различни браншове. Симеонова каза, че в досегашния вариант на Плана не са били предвидени никакви средства за биоземеделие, докато в гръцкия са около 450 млн. евро. Този План беше скрит от нашия сектор и никой не знаеше какво се планува в него, допълни тя.
Опрашване
По това което видяхме впоследствие не беше отделена нито стотинка за опрашване, нима пчеларите не са пострадали от климата, зададе риторичен въпрос тя. На тези хора не се ли полагат средства. Няма биопроизводител и градинар, който да не иска пари за напояване, защото без вода, нищо не можем да отгледаме, каза Симеонова.
Фамилни
Според нея, 300-400 млн. лв. да се отделят за напоителните системи, и още толкова да се предвидят за фамилните стопанства.
Симеонова препоръча през седмицата екипът на вицепремиера Атанас Пеканов и ресорният зам. министър от МЗХГ Събев да направят ясен план, който касае земеделието и да го представи пред Европейската комисия.
В Бобовдол: Възродиха старите обичаи на жътвата
Северина Димитрова
Три поколения от бобовдолското Мало село възродиха стари обичаи с жътвата и празника на хляба в полята. Празникът се организира по идея на самодейците от Народно читалище „Пробуда – 1916“, и това е единственото място в района, в което се правят възстановки на древния ритуал.
“Това е нашият малък принос за съхранението на българския дух и дасе поклоним пред нашата земя и хляба, който тя ни дава”, обясниха актьорите. Жътвата в Мало село тръгва с емблематичната песен „Жняло Раде“ и се пее на нивата от жените, когато жънат. С нея се е наричало за берекет и за богата трапеза, разказа председателят на читалището Росица Борисова. Тази година жътварките поведе най-възрастната жена 83-годишната Цветанка Михайлова. Най-малките участници в ритуала пък са първокласничката Тея и Дария от 4-ти клас. А в ролята на най-ранобудната жътварка, която е дошла на нивата да жъне с двете си деца, беше Тодорка Иванова.
Монитор
