Л егендата на Славия Чавдар Цветков беше гост в епизод номер 29 на „Мач Каст“. Той разказа куп култови истории от миналото, но разбира се, говори и за настоящето.
„Какво за мен е Славия? За мен има три отбора - Сантос, Реал М и Славия. Те неслучайно играят с най-чистия цвят – белия. Имах късмет да попадна в голям отбор. Ако я нямаше Славия, нямаше да ме знаят мен. Славия ми е дала много и аз съм се опитал през тези 16 години, в които играх, да дам много на отбора“, започна великото ляво крило.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА МАЧКАСТ В YOUTUBE!
Той бе попитан и защо може би най-силният отбор на Славия – този от сезон 1979/80 не става шампион. „Имаше за мен обективни причини да е така, но тогава беше много трудно да се противопоставим с Левски и ЦСКА. Навремето в онзи строй не можеше да се борим с армията и с МВР. Имаше едно класиране, което се правеше от мачовете между софийските отбори и на края на сезона получаваше купа. Тогава 5 години бяхме първи. Бяхме столичен шампион, но не и държавен.
През сезон 1979/80 борбата беше между нас и ЦСКА. Малко преди края на сезона националният отбор имаше мач във Финландия, квалификация за световно. Кольо Миланов (б.а. полк. Никола Миланов-Чопъра, началник на ЦСКА беше част от делегацията и на закуска дойде при нас. Пиехме кафе и аз го помайтапих нещо за титлата, а той ми отвърна: „Вие сте най-добрият отбор и знам, че ще ни биете, но няма как да станете първи в класирането. И аз го питах как така? А то така се и получи“, заяви Цветков.
„Два кръга преди края ЦСКА игра във Враца, а ние с Миньор Перник, а в последния кръг играехме с „червените“ на „Васил Левски“. Преди директния мач вече ни водеха с три точки, ние ги победихме, но те останаха с една точка преди нас и станаха шампиони (б.а. - в онзи период за победа се дават 2 точки). Съдия на Ботев Вр - ЦСКА беше Йордан Жежов, той е бил вратар на Славия. Познавахме се с него. Тогава ЦСКА в скандален мач във Враца победиха 1:0. Вратар на домакините беше Тошко Арсов, който на следващия сезон отиде при „червените“, а не знам дали има и една тренировка с тях“, намекна той.
„След това, когато играех в Аустрия Виена, Жежов щеше да е съдия на мач Австрия – Албания. Знаете ли с него как се разделих? Видях го при награждаването в края на сезона, той беше на стадиона като зрител. И му казах:
„Слез долу при играчите на ЦСКА, облечи червената фланелка и си вземи медала“. Той изригна: „Копеле, при следващия мач си свършен“. Но аз отивах в Австрия и не ми дремеше (смее се). Но съдбата ни се преплете. Не исках да се виждам с него във Виена, но го направих. На вечерята седяхме на една маса, но се държахме дистанцирано. На другия ден обядвахме. И аз го попитах защо помогна на ЦСКА във Враца. А той ми каза: „Аз съм славист, толкова много години, а не ме направихте партиен секретар. ЦСКА обаче го направи“. И аз му заявих, че дори съжалявам, че изобщо съм седял на една маса с него“, спомня си легендата.
Той се върна на сбиването между футболистите на Славия и ЦСКА през 1980 г. „Аз, Андрей Желязков и Спас Джевизов водехме и битка за голмайсторския приз. Джевиза обаче вкара 5 попадения на Етър (6:0) в предпоследния кръг и стана първи. В последния обаче ние играехме с ЦСКА. На полувремето ни водеха с 1:0 с гол на Пламен Марков. Докато се прибирахме към съблекалните, Джевизов се обърна към мен и Желязков и ни каза: „Хайде, бе нали сте големите футболисти“.
Замълчах. След това обаче ги обърнахме, а аз реализирах за 2:1. След като срещата свърши, отново се насочваме към съблекалните. На стълбичките бяха и левскарите, които щяха да си вземат медалите за третото място. Аз не издържах и ударих Спас отзад. Той се обърна, ама нали високите са малко по-бавни, помисли, че го е сторил Андрей Желязков и му отвърна на него. Стана масов въргал, включиха се и левскарите на наша страна, защото с тях бяхме по-близки. Всеки на когото имаше зъб, сега беше времето за разчистване на сметки. В крайна сметка отидохме на награждаването, а Жужо беше с насинено око“, разказва Цветков, като споделя че към днешна дата е голям приятел със Спас Джевизов.
ГЛЕДАЙТЕ МАЧКАСТ, ЕПИЗОД №29 със специалния ни гост Чавдар Цветков
„Много са ми любимите голове и мачове. Вероятно мога да отлича този срещу Фейенорд. Тук поведохме 3:1, но завърши 3:2, вкараха от дузпа. Бяхме по-добри от тях, дори без наказаните Андрей Желязков и Ваньо Костов. Но не успяхме да ги отстраним. Желязков ми е разказвал, когато е бил във Фейенорд, че те са коментирали, че сме били много силни”, добави той.
А защо не е преминал в Левски или ЦСКА. „Тогава имаше неписано правило, че от софийски отбор в друг не може да преминеш. Единствено Котков мина в Левски-Спартак благодарение на Гунди.
Баща ми беше голям фен на Левски. Дебютният ми мач като титуляр беше срещу Левски и завършихме 2:2. Вкарах първия гол. Аз на „сините“ в цялата ми кариера съм вкарвал най-много голове. Мисля, че бяха 13. Преди един мач баща ми ме попита: „Какво правите утре?“. А аз му отговорих, че ще ги бием. Той ме гледа и вика „Абе, вкарай ти два гола, ама мача да завърши 3:2 за Левски. А ние ги бихме 2:0, и то с мои два гола. След края на мача му заявих: „Нали ми каза да вкарам два гола и аз го направих, ама вие защо не вкарахте три?!“, спомня си с усмивка Цветков.
„Преминаването ми в Славия беше интересно. Бях ученик в София на 18 години. Тогава всички софийски отбори идваха в родния ми Своге. Градът беше левскарски. Техният треньор е казал на баща му, че ще ме наблюдават. През 71-ва играхме със Славия и аз вкарах два гола. Бихме 5:2. На следващата сутрин ме събужда баба ми и ми вика „Тука едни полицаи те търсят, какво пак си правил?“
Седят на вратата“. А това са трудови войски, тя не знаеше. Полковник Димитров се представи, търсеше баща ми, а той беше на работа във фабриката, чийто ръководител беше. Качиха ме в джипката и ме закараха при него. Трансферът ми в Славия стана във фабриката. Там войските се разбраха с баща ми. Строителни войски можеха да ни вземат по всяко време и така ме взеха и в Славия“, добавя той.
„Имам много наказания в Славия. Едно от тях е, когато играхме с Марек и загубихме. Беше тежко да играеш извън София, защото много ни ритаха. Мача е в Дупница и ни бият 1:0. Беше много лошо времето, а те бяха силни. На тренировката на другия след загубата на тренировката ни дойде един генерал, който беше много строг. Викахме му Пиночет. Изчака да свършим тренировката, бе търпелив.
Той влезе в съблекалнята, погледна ме и каза: „Ти какви фаулове биеш тук на тренировка, а онзи ден какви ги биеше в Дупница. И аз го изгледах и му викам: „И ти правиш блокове, ама те прокапват като завали дъжд. Той стана червен като домат и излезе. На треньора му стана лошо. На следващия ден дойдоха двама войника с един старшина, а Христо Младенов - нашият треньор ми вика „трябва да ходиш в ГУСВ“ нареждането е от ген. Петко Симеонов. Отидох в ГУСВ и на първия етаж ме посрещнаха и ми казват: „Нали знаеш как трябва да се държиш и да говориш. Тъкмо бяхме взели Купата и ни дадоха един чин по-висок. Иначе трябваше да чакаме пет години за подобно нещо.
Влязох и казах: „Другарю генерал, старши лейтенант Чавдар Цветков се явява по ваша заповед, а той нещо си пишеше. А аз съм му козирувал с лявата ръка, не съм ходил войник и не знам, че това се прави с дясната и го чаках 20 минути, а той нищо не казва.
По едно време вдига телефона и аз разбирам, че той се е обадил на началник кадри. Там питал този с 11 номер в Славия какъв чин има? От отсреща му отговарят „старши лейтенант“, а той казва: „Какъв старши лейтенант бе, лейтенант е от вчера“ и затвори телефона и пак почна да пише нещо. Аз седях, но никакво внимание. Както бях до вратата и си излязох. Старшината ми вика: „Какво стана, а аз му обясних, че сме се разбрали и си тръгнах“.
След това играем с Хасково и ги бием със 7:1 в София, а аз вкарах 4 гола. Тогава помолих адютанта на ген. Василев, като се прибере генерала, да ми звънне и че го чакам. Стори го. Виждам аз генералската „Волга“, а аз отварям на моята „Лада“ двете врати, за да спрат. И спряха. Това е главният генерал. Той ми вика: „Какво ти е, много голове си вкарал“. А аз му отговорих, че съм ги вкарал на Хасково, все пак. Генералът ме покани в тях и ми вика: „Как можеше на генерал Симеонов да му отговориш по този начин и да му направиш сравнение за блоковете и фауловете.
И аз му отговорих: „А, той как от целия отбор точно в мен се огледа“. Ген. Василев ми каза, че ще ме разжалва, но само за пред хората. Хубавото беше, че спрях да бъдат комсомолски секретар“, завърши с усмивка Цветков.
