Диджей Бобо е истинска легенда! Преди концерта си у нас той даде ексклузивно интервю за "МачКаст" и "Телеграф"
- Питър, благодаря ви за възможността да поговорим, знам, че сте зает, понеже сте на турне. Щастливи сме, че съвсем скоро ще се завърнете отново в България – на 19 октомври в Арената ще представите вашето EVOLUT3ON турне. Моля ви, разкажете ни малко повече за него.
- Пристигам с банда и танцьори. Ще има много пироефекти, с интересните костюми от EVOLUT3ON турнето ни. Разбира се, идваме и с най-големите ми хитове. Това може би е най-важното, което интересува феновете.
- У нас ще отпразнувате 30 години от началото на своята професионална кариера. Какво се промени за вас през всичкото това време?
- О, всичко в музикалната индустрия се промени тотално през последните 30 години. Всичко премина от винил към CD, а сега от CD всичко е се сваля дигитално и се слуша на телефона. Всичко се случва много бързо сега. Така че в този ред на мисли е и много интересно днес. Времената са интересни. Знаете, всичко беше различно през последните 30 години. Дори животът – той се промени много. Шоу продукциите стават все по-мащабни. И това ми харесва. Бих искал да кажа, че е приятно да правиш големи концерти и да доставяш специални емоции на хората. Това ми харесва още от самото начало. И досега продължавам да го правя, и да, харесва ми.
- Липсват ли ви 90-те?
- Дали ми липсват? О, да! Има едно нещо, което много ми липсва, мисля. На колко години сте вие?
- Аз съм на 37.
- О, добре. Значи вие сте дете на 90-те, нали?
- Да, аз съм дете на 90-те.
- Така че ще ме разберете, на мен наистина ми липсва времето на 90-те. Тогава всичко беше много светло, цветно. Беше време, в което проблемите не бяха чак толкова големи и нещата се случваха по по-лесен начин. Мисля, че именно такова е и звученето на музиката на 90-те. Музиката все пак е отражение на ситуацията, в която се намират хората. Така че музиката на 90-те е много щастлива, цветна, енергична. И мисля, че такова беше цялото десетилетие на 90-те – много енергично и много позитивно. И това можеш да чуеш в цялата музика на 90-те. Може би това е единственото, което ми липсва. Да, тогава може би беше време, в което всеки правеше това, което искаше да прави. Да, това ми липсва.
- А каква е ситуацията днес според вас?
- И днес всеки може да прави каквото си поиска, но не е толкова цветно. Мисля, че животът не е толкова щастлив. Може би заради цялата тази дигитализация и стрийминг платформи. Не знам. Не знам и защо е така. Мисля, че в основата е това, че имаме толкова много информация в живота, и то за твърде кратък период. Имам предвид, че днес имаме повече информация в един ден, отколкото имахме през 90-те за месец или седмица. Не съм сигурен. Но ако само погледнете своя телефон, ще знаете какво се случва за минути. Да, затова мисля, че толкова много влияния и информация, с които разполагаме, ни подтиква да губим фокуса върху нещата, които наистина ни интересуват. Трябва да можем да се справим с цялата тази информация в едно и също време. Това беше различно през 90-те. Тогава, ако искаш да научиш нещо за музиката, която харесваш, трябва да слушаш музиката. Нямаше интернет и беше доста по-трудно да намираш информация за артистите и т.н. Беше просто различно време. А днес човек може да научи всичко само за няколко секунди. Така че това е разликата.
- Хубавото е, че можем да ви видим на живо тук в България. Били сте у нас няколко пъти. Сигурна съм, че сте разгледали и сте опитали местната кухня. Какви са спомените ви от предишни идвания?
- Най-големият ми спомен е от първото ми идване в България. Мисля, че беше около 1995 или 1996 година. Спомням си, че изнасяхме голям концерт в една зала. И пред сцената имаше паркирана една кола. От спонсор. Кола! И колата беше между феновете и сцената. И тя като че ли беше най-важната през цялата вечер. Светлините бяха върху нея, не върху сцената. Явно е била много специална. Страхотен спомен имам. Май беше спонсорирана от бранд за цигари. Смешно е, но това е първият ми спомен от България.
- Не е много готин спомен.
- Като се връщам назад във времето, и ми е забавно.
- Имате толкова много хитове. Имате ли някое парче, което ви е любимо и свирите на всяко свое участие? Някое по-емоционално за вас.
- Както самата вие казахте, аз съм създал много хитове в миналото. Това е страхотно. Но ако се върна назад, може би моята първа песен - Somebody Dance With Me, е най-важна за мен. Тя ми отвори много врати. Така че това е песента, която мисля, че всеки път ще изпълнявам. Много съм благодарен за това парче, защото просто беше правилната песен в правилното време. Без голяма продуцентска компания зад гърба ние бяхме една малка звукозаписна компания. И тази песен просто пое по своя път и беше много специално.
- Ако ви върна назад в годините, мислехте ли, че след 30 години ще сте тук и сега, където сте? И ще сте на турне и ще дойдете в България.
- Не. Когато бях с 30 години по-млад, си мислех винаги – как ще оцелея в този музикален бизнес? Защото всеки друг около мен, всички артисти бяха толкова талантливи, толкова красиви. Имаха зад себе си големи звукозаписни компании. Бяха просто много по-добри от мен. Постоянно си го мислех и си задавах въпроса – добре, как ще оцелея? Трябваше да пиша добри песни и да правя добри шоута на живо. Трябваше да подкрепям себе си, да се обградя с танцьори, певци и банда. Трябваше да бъда по-добър от останалите. Това беше единственият шанс да оцелея. Никога не съм си мислил, че ще го правя 30 години. Но съм благодарен и щастлив за това.
- Извън музиката вие сте и голям почитател на футбола.
- Да.
- Преди няколко месеца имаше ЕВРО 2024 и вашият тим Швейцария игра, и то доста добре. Следихте ли мачовете?
- Мисля, че гледах всички мачове от ЕВРО 2024. Тази година това беше важно. Човек трябва да прави избори, а да гледам мачовете беше важен избор.
- Какво ще ни кажете за националния отбор на Швейцария?
- Играха много добре. Да, ние сме малка държава. Повечето от играчите ни не играят в страната. Но пък играят в големи европейски отбори, което, разбира се, ги прави много добри. Тимът ни е мултикултурен. Имаме футболисти с различен интернационален бекграунд, от семейства, които са дошли да живеят в Швейцария преди 20 години. Техните деца са израснали в страната и тук са започнали да играят футбол. Така че, да, много мултикултурен отбор имаме. Интересно е.
- А знаете ли, че един от играчите от националния отбор на Швейцария играе в момента в България, в настоящия шампион Лудогорец?
- О, пропуснал съм този факт.
- Казва се Квадво Дуа.
- И как се справя той? Добър ли е в българското първенство?
- О, да, много е добър, страхотен играч. Така че и ние следихме играта на швейцарския отбор. Заради него основно, разбира се.
- О, добре. Футболът е страхотна игра.
- На кой отбор в Европа сте фен и имате ли достатъчно време, за да гледате футбол?
- О, да, гледам. Аз съм голям фен на Интер Маями, който знам, не е европейски отбор. И не го казвам, защото Меси играе там, а още преди да отиде той. Прекарал съм доста време в Маями и затова. Но и разбира се, фактор са и Меси, Алба, Бускетс. А после и Суарез игра за тях. Те са много силни и водят в първенството на Щатите. Така че, да, фен съм на Интер Маями и националния отбор на Швейцария. Разбира се, подкрепям и Люцерн. Това е градът, от който съм, малко градче.
- Може би не знаете българските отбори? Споменах ви Лудогорец, имаме Левски, ЦСКА. Ако сте тук, имате свободен ден, бихте ли отишъл на стадиона да ги гледате? Имате ли това време, когато сте на турне?
- За съжаление нямаме толкова свободно време. Като пътуваме, сме около 20 души. Заедно сме почти през цялото време и не мога да остана малко повече и да ида на мач например. Това би струвало много скъпо – да плащаш хотелски нощувки на 20 човека. Няма смисъл да се прави. Най-често идваме за шоуто и си тръгваме на следващия ден. Най-много да останем още един ден. Както сама казахте – нямаме това време, когато сме на турне.
- Вие сте баща на две големи вече деца. Те с какво се занимават, фенове ли са на музиката, на футбола? Какво правите заедно?
- Дъщеря ми сега навършва 18 години. След няколко дни. Тя учи в Лондон психология. Дори започна миналата седмица. Нашият син навърши 22 години, също преди няколко дни. Той е по-заинтересован от модата и правенето на дрехи. Така че не са особено заинтересовани от това, което правят родителите им и каквото обичат. Дори съм изненадан. Все съм си мислел, че те може би ще бъдат в нашия бизнес – дали като организатори на концерти, или да работят в радио. Нещо такова. Но те си имат собствен живот и интереси.
- И последният ми въпрос – какво бихте казали на феновете си тук в България?
- Изненадващо и много позитивно е, че имаме толкова много верни фенове в България през всичките тези 30 години. И нямам търпение да се видим. Ние сме напълно готови за шоуто!
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
