М акар и да е потомствен левскар, Ивайло Цветков - Нойзи уважава треньорът на ЦСКА Христо Янев. „Много се уважавам с човек като Янев, сегашният наставник на ЦСКА. Харесвах го като футболист, след това и като човек. Срещали сме много често по студиата, също така. Същото важи и за Велизар Димитров. Янев си е техен, може да пали публиката и е мотиватор. Сега ЦСКА строят стадион и нещата си идват по местата. Така трябва да се работи. Това ме подсеща, че и ние си мечтаем да построим нов стадион. Дано това стане“, каза Цветков в "МачКаст".
КАКВО КАЗА ТОЙ ЗА ЛЮБИМИТЕ СИ ОТБОРИ?
ЧЕЛСИ
„В моите тийн години почти нямаше достъп до информация. За човек, който живее в Третата индустриална революция, т. нар. дигитална, това изглежда като XVI век, а е било само преди около 35 години. Сега можеш да разбереш всичко за любимия отбор само с едно действие на телефона. Но в края на 80-те се разменяха плакати, програмки, търговия на черно. Моят приятел Наско Русков от „Бейби фейс клан“ е живял в Лондон, той е голям фен на Арсенал. Като се връщаше оттам, ни разказваше, а ние стояхме с отворена уста. Буквално не сме имали възможността да отидем до Англия. Тогава Челси бяха много зле, но предполагам, че съм ги избрал по синя линия. Аз имам обсесия по Лондон – града, културата, музиката, всичко... От 93-а няма година, в която не съм ходил там. Имам около 30-40 мача на „Стамфорд Бридж“. Тук е моментът да благодаря на „Диема“ и на Веско Василев, защото без тях много от нещата нямаше да се случат. Доскоро не можеше да се пращат репортери на терена. Тази възможност се появи и ние се възползвахме. Така станах още по-свързан с Челси. Дзола е любимият ми футболист на Челси. Аз попаднах в епоха на Челси, в която отборът спечели всичко възможно. Същото беше и с Левски. Отделно съм гледал Реал Мадрид достатъчно пъти, бил съм на „Сан Сиро“. Видял съм требъла на Интер. Бях и през 2023 г. в Истанбул, когато паднаха от Манчестър Сити на финала. Това разби сърцето на малкото момче в мен. Когато в Челси дойде Абрамович, настъпи промяна на целия наратив в английския футбол, особено във финансов смисъл. 21 трофея общо при Абрамович, плюс клубната световна титла. Челси е спечелил всичко, бил съм свидетел на много от успехите. Например, титлата през 2017 г. с Конте, беше връчена след мач със Съндърланд, на който бях. Благодарен съм на „Нова“, на „Диема“ и на съдбата, че това е могло да се случи. Съдбата беше решила през 2012 г. Челси да спечели Шампионската лига. Преди това, в Москва през 2008 г., ми се бе разбило сърцето. Всички говорят за пропусната дузпа от Джон Тери, но всъщност решителния пропуск беше на Никола Анелка“.
РЕАЛ МАДРИД
„Нов треньор, легенда на клуба – Шаби Алонсо, но го взимаш от Бундселигата, където е направил чудото на чудесата. Всички си казват, че това е най-добрия млад треньор в Европа. Но в Реал Мадрид винаги е било по-сложно. Фактът, че Мбапе играе като централен нападател, защото Вини е там, е показателен. Това не е най-неговата позиция. Разби се колективната воля в предни позиции. Родриго не е същия, Белингам изгря, но и на него твърде много се разчита. В този отбор няма играч като Серхио Рамос в защита и гении като Кроос и Модрич в халфовата линия. Сегашните не са готови за подвизи. Но Реал Мадрид никога не бива да отписван. Както пишеше в „Гардиън“: „В Шампионската лига се играят 160 мача, сега ги направиха 184, за да може да ни уморят от скука, докато накрая Реал Мадрид вдигне Купата“.
ИНТЕР
„В края на 80-те години имаше чудовищен Милан с тримата холандци и треньор Ариго Саки. Нямаше слаб футболист. Интер бяха накупили половината бъдещи световни шампиони – Матеус, Клинсман, Бреме и т.н. Там беше и Джузепе Бергоми. Всички симпатизираха на Милан, а аз – на Интер. Помня Алтобели, който вкара гол на България, преди Наско Сираков да изравни. Обичам да ходя в „Curva Nord“, при нашите фенове. Но понякога не ми се получава и гледам от друго място“.
АРЖЕНТИНА
„Големият футболен враг на всички беше Германия. Това се дължи до голяма степен на невежество, но и на прагматичния стил, който изповядват. Не случайно стигнаха 3 финала – 1982, 1986 и 1990 г. Не можем да минем и без моята страст Аржентина и Диего Марадона. Помним как Руди Фьолер се хвърли немного мъжки, за да спечели дузпата през 1990 г. Покойният вече Бреме я вкара. Сега предстои да издам една книга с есета, където ще има и футболни неща. Едното ще се казва: „I cry for you, Argentina“. Защото няколко пъти ми се е случвало, включително и през 1990 г. (смее се). Няма футболисти като Марадона, има само един Марадона. Всички му се радваха, защото от него лъха едно антисистемно поведение. Това се харесваше. В сегашни времена, ако той правеше същите неща, не знам какво щеше да му се случи. Тогава изглеждаше симпатично, дори връзките с мафията. Има нещо метафизично в цялата кариера и изяви на Диего Марадона. На и извън терена. Не ми стига рационалистичното обяснение да си отговоря как с такава лекота можеш да напишеш такава история във футбола. Срещу Марадона се играеше така, че при сегашните правила голяма част от съперниковите отбори щяха да завършват с по 4 червени картона до 20-ата минута“.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
