А лергията е второто по честота заболяване през зимата, когато я изпреварват само грипът и острите вирусни инфекции, и първото през останалите сезони. Това показват данни от европейско проучване. За разлика от средата на ХХ век, когато в учебниците по медицина тя е фигурирала само с една глава в раздела за екзотични болести, към края на века в медицината вече има цяло направление „Алерголия”. Алергените, които я отключват, дебнат отвсякъде. Оказва се, че те са повече в офиса, отколкото у дома.
На работното място дразнителите са от изпаренията на дезинфектантите, климатика, непроветряваните помещения, ароматизаторите и изкуствените материали на мебелите, върху които работим. В служебните помещения ни атакуват над 100 вида химически вещества, които се отделят от настилки, бюра, канцеларски материали, бои, лепила, разтворители. Една пета от тях са доказано отровни и канцерогенни. Всички те дразнят и изострят чувствителността на лигавицата на носа, бронхите и очите. Кожата пресъхва, носът се запушва или тече. Очите са вечно зачервени и сълзят. Сухият въздух и замърсителите могат да причинят дори ларингиален спазъм или бронхиален пристъп, обяснява алергологът д-р Мария Иванова.
Към проблема се прибавя и 8-часовият работен ден в затворени или слабо проветрявани помещения. В добавка с изкуственото осветление се стига до дефицит на витамин D. Хиповитаминозата засилва опасността от остеопороза и злокачествени заболявания, увеличава и риска от алергии. Затова специалистите препоръчват поне половин час на ден да се напичат на слънце, независимо колко слабо е то, откритите части на тялото – лицето и ръцете. То съдейства за производството на така необходимия ни витамин. Тези кратки слънчеви бани можем да правим по време на обедната почивка например. Поне в единия от почивните дни трябва да си дадем няколко часа за разходка в парка или планината, като се стараем да вървим по открити места, за да ни пече слънцето и се заредим с витамин D.
Когато организмът ни започне да го произвежда по-интензивно, изчезват и редица дразнения в резултат на алергиите, например отоци под очите, сърбеж по кожата или често кихане в резултат на раздразнена лигавица.
Климатикът замърсява въздуха допълнително и го изсушава. Нормалната влажност, която е 40-60%, пада с 20 на сто, щом той заработи. Носът съхне, слузта, която покрива всички лигавици, се сгъстява и става отлична среда за размножаване на бактериите.Така ако обаче човек има възпаление и алергична хрема, конюнктивит или астма, отивайки в офиса и затваряйки се с всички тези фактори, реакцията е налице – носът се запушва, започват спазми на ларинкса, следва кашлица и задух. Понякога може да се стигне дори до астма.
В тези случаи помагат промивки на носа с физиологичен разтвор или овлажняването му със спрей морска вода, който се продава във всяка аптека. Той измива различните молекули, независимо дали са механични частици, дезинфектант или миризми, които дразнят.
От алергиите не можем да избягаме, тъй като дразнителите са навсякъде около нас. Можем обаче да си помогне, освен с повече разходки на чист въздух и слънце, с ограничаване на алкохола, кафето и черния чай, които обострят тези състояния, и приема на поне 200 мл прясно изцеден сок от цитрусови плодове особено през пролетта, съветва д-р Иванова.
Монитор
