Независимо от формата и „прическата”, тя заема над половината лице. Гъстата растителност спести на мъжа една от основните хигиенни грижи – бръсненето и сапуна, а възможността космите да задържат остатъци от храна, слюнка и сополи, а заедно с това и бактерии, накара учените да фокусират изследванията си в тази част на лицето – нещо което те не правят твърде често.
Американски учени доказаха, че мъжката брада къта в дебрите си толкова бактерии и микроби колкото и тоалетната, а британски специалист я нарече „бактериална гъба”.
По косъм от брадата, германски учени пък направиха анализ на това, какво е пил човек преди седмица.
Брадат руски изследовател с чувство за хумор успокои всички с думите: „ Ако роните трохи в брадата си, със сигурност там ще се завъди и някой да ги яде”. -
Мъжката брада
има около
20 хиляди косъмчета
Те избиват за първи път по време на пубертета и са отличителен знак за сексуалността на силния пол. Резултат са на работата на хормоните. Заедно с брадата андрогените стимулират растежа и развитието на мъжките полови органи и останалите така наречени вторични полови белези - мускули, кожа, гласни връзки. Така че лицето се покрива с растителност най-често между 12-ата и 18-ата година, като нейната плътност при всеки юноша е различна.
Нови проучвания сочат, че колкото по-гъста е брадата, толкова по-голяма е вероятността в нея да се задържат бактерии и мръсотия, като микробите се разполагат между космите.
Най-мръсен
е участъкът около устата
и ноздрите
А най-опасни в този случай са млечните продукти – след тяхната консумация брадата буквално гъмжи от микроби.
Брадата е проблем и когато човек боледува. Защото при кихане и кашляне бактериите тутакси попадат в нея. В резултат на което там често се размножава опасният стафилокок.
Американски учени доказаха, че че мъжката брада носи със себе си толкова бактерии и микроби, колкото се срещат в тоалетната.
„В някои бради се съдържат повече екскременти, отколкото в тоалетната, сочи изследване, цитирано от Mirror и допълва: „Някои бради са мръсни като тоалетни”, твърди микробиологът Джон Голобик. Идеята да изследват флората и фауната на брадата е на журналисти от тв канал в американския щат Ню Мексико, които взели няколко проби от бради на доброволци и ги отнесли в лабораторията Quest Diagnostics. Според микробиолога, коментирал резултатите от находките, в пробите има стомашни бактерии: „Това са бактерии, които могат да се открият във фекалиите”, обяснява той.
Сериозният проблем е, че брадата създава потенциална опасност не само за този, който я носи. Тя е възможен източник на зараза и за околните, особено ако брадаткото рови с пръсти в нея, приглажда я и след това пипа наоколо. .
Брадата „работи” като бактериална гъба”, обяснява Каръл Уокър, консултант трихолог в Бирмингамския трихологичен център
По космите на лицето често остават малки късчета храна и мръсотия от околната среда, попадат и
секрети от носа, слюнка
Всичко това в крайна сметка създава благоприятна среда за размножаване на бактериите.
Заедно с това пищната растителност по лицето повишава риска от кожни инфекции, предаване на бактериални зарази на околните или от попадане на патогени в устата.
Учените не се занимават често с изследване на брадата и публикации на тази тема почти липсват в медицинската литература. През 2012 година учените от Централния институт за медицина в Германия си задали въпроса дали може по анализа на космите от брадата да се разбере колко отдавна човек е пил. Те наблюдавали доброволци, които пили алкохол, а след това си обръснали. Така учените доказали, че следи от продукти от разпадането на алкохола в брадата – така наречените етилглюкорониди, се появяват девет часа след пиенето и се съхраняват в продължение на осем-десет дни.
С чувство за хумор въпроса за брадата като убежище за микроби коментира известният руски учен проф. Михаил Гелфанд, притежател на една от най-колоритните бради в научната общност.
„Върху кожата
могат да се открият
20 000 бактерии
така че и в това няма нищо опасно”, допълва той. „За това кой живее там съм се замислял не повече, отколкото за други повърхности и за вътрешността на своето тяло”, обяснява проф. Гелфанд, който е зам.-директор по наука в Института по проблемите на предаването на информацията. Той и екипът му работят по проекта „Човешки микробиом” - това е съвкупността от бактерии, които носим. И при изучаване на микробиома на космите от главата учените открили там и много цианобактерии.
„За да не се множи фауната в брадата, е необходимо да се спазват обичайните хигиенни мерки. Ако роните трохи в брадата си, със сигурност там ще се завъди и някой да ги яде”, смее се ученият.
Монитор
