- Метаболитният синдром настъпва, ако дълго време сме били със затлъстяване. С други думи, когато в течение на години поддържаме бодимас индексът е над 30. Тогава се появяват и странични съпътстващи заболявания – диабет, артериална хипертония, сърдечносъдови болести ... . Диабетът също може да отключи затлъстяване. Те са взаимосвързани. Повишава се и артериалното налягане, променя се липидния статус, пикочната киселина, която е предпоставка за подагра, се увеличава. Тези заболявания са свързани и в основата им стои неправилното хранене.
В над 95 на сто от случаите затлъстяването се дължи на неправилно хранене – прием на повече калории отколкото можем да изразходваме. Има, разбира се и затлъстяване, което е от хормонален тип. То е по-често при жените. Много хора не правят разлика между наднормено тегло и затлъстяване, затова пояснявам. С един балансиран модел на хранене, под контрол на специалист, може да се се справим с наднорменото тегло. Докато при затлъстяването, заедно с хранителния режим, се налага да се предпишат лекарства и задължително да се повиши двигателната активност. Диетата не е достатъчна.
- С какво е опасен метаболитният синдром?
- Най-голям риск има за сърдечносъдовата система. Защото при метаболитния синдром стойностите на лошия холестерол са високи, триглициридите - също. С други думи има нарушение в липидния състав на кръвта, което уврежда съдовете. По тях се отлагат артериални плаки, които постепенно ги запушват и така затрудняват кръвоснабдяването на важни органи в тялото и пречат на нормалната им работа. Страда сърцето, мозъкът и всички органи, при които се отлагат плаки. Атеросклерозата създава риск с фатални последици.
- Казахте, че диетата не е достатъчна, особено при метаболитния синдром?
- Така е. Диетата е задължителна, но не е достатъчна. Под контрол на специалист трябва да се лекува всеки един от компонентите на метаболитния синдром. Започва се със затлъстяването, подобряване на липидния статус, диабета, контрол на хипертонията – лечението е комплексно и е медикаментозно. Важно е да се определи кой е водещият фактор - основното заболяване, с което да започне лечението. Това е тънкостта при определяне режима и модела на хранене и на медикаментите. Защото понякога едното заболяване може да лекува успешно, но да се вложи или усложни другото.
- Дайте пример, за да стане по-разбираемо.
- Например лекуваме затлъстяването с някаква ограничително диета. Тя обаче може да повиши хомоцистеина в кръвта. Това е вид протеин, който се образува от организма, но в малки количество. При нездравословно хранене той се натрупва като увеличава риска от редица заболявания, защото ускорява отлагането на плаки и запушването на съдовете. Случва се, ако минем изцяло на растителни продукти. При тях отсъствието на витамин В 12 повишава хомоцистеина. А той е по-мощен и опасен фактор от холестерола и отключва дегенеративните промени в съдовете. Затова хранителният режим трябва да се изготви от специалист, а не да е самодейност.
- Видът на храната и най-вече ГМО и трансмазнините допринасят ли за метаболитния синдром?
- Все още няма доказателства за влиянието на ГМО върху метаболитния синдром. Ако обаче гените ни постоянно се атакуват от несвойствени и технологично неправилно обработвани храни, не се знае как те ще се променят в бъдеще. Наситените транс мазнини доказано имат вредно въздействие върху сърдечносъдовата система. И повишената им консумация генерира атеросклероза. Затова има и норма – трасмастните киселини трябва да бъдат не повече от 1 процент от общия енергиен прием.
Монитор
