Постите не бива да рушат баланса и хранителната хомеостаза на организма. С други думи да не нарушават вътрешната среда, която постигаме с правилното балансирано хранене, съветва диетологът проф. Божидар Попов.
Енергиен баланс означава с храната да се внасят толкова калории, колкото се изгарят. Освен това, балансът е между основните хранителни вещества - белтъци, мазнини, въглехидрати. Съотношението съответно трябва да е 1:1:4.
Човек може да се откаже продължително време от месото без това да е за сметка на неговия организъм. Ако обаче не консумира продължително време млечни продукти и яйца, той се лишава от пълноценен белтък, в който се съдържат 9 важни аминокиселини. Белтъкът изгражда всички клетки в организма. Той, за разлика от въглехидратите, има градивно-пластична функция. Аминокиселините изграждат имунните тела - с други думи пряко отговорят за имунитета. Имунните клетки имат кратък живот, разрушават се бързо и трябва да се заменят с нови. За да ги възстанови, организмът трябва да разполага с градивни елементи. А те идват от незаменимите аминокиселини на животинския белтък. Тези аминокиселини изграждат и всички хормони. Недостигът им води до хормонален дисбаланс, който се отразява както на мъжа, така и на жената. Той е особено опасен за подрастващите, затова те не бива да постят продължително или да спазват строго вегетарианство. Освен това тези белтъци изграждат всички ензими, които извършват функциите на клетъчно ниво. Едни ензими вкарват хранителни вещества в клетката, други са й нужни, за да ги изведат от нея. Всички кръвни клетки, които осъществяват "транспортните" функции, също са изградени от белтък. Така че всички жизненоважни дейности на организма се нуждаят от този белтък. Когато той е в дефицит, страда мозъчната дейност.
Белтъчините по време на пости се компенсират с боб, леща, грах и соя. Тези продукти осигуряват най-добрия растителен белтък. Ядат се много плодове, зеленчуци, които доставят витамини, минерали и регулират метаболизма на веществата в организма. Ако обаче няма животински белтък, целият този механизъм работи на празен ход. На организма му е нужен баланс. Всяко нарушаване на баланса е посегателство. Житото, булгурът, просото, елдата, киноата и царевицата също се препоръчват като алтернатива на месото. Орехи, бадеми, фъстъци, лешници, кедрови ядки или шамфъстък са отлична алтернативна на животинските белтъчини. Освен това те съдържат и други много полезни за организма вещества. Въглехидратите можем да си набавяме от пълнозърнестия хляб и картофите. Ако държите на строгия пост, може да си приготвите тестените продукти без яйца. Без проблем може да похапвате мед. Заложете на сезонните зеленчуци. Особено подходящи в момента са салатите, спанакът, киселецът и копривата. Направете си салата от зеле, моркови и цвекло, която ще ви зареди с полезни вещества и витамини. Хапвайте и лук, които действа като натурален антибиотик и пази от настинки и други вируси. Организмът ни се нуждае от 9 жизненоважни и незаменими аминокиселини, които той не може да произвежда и затова трябва да му го предоставяме чрез храната.
Някои от тях можем да си набавим, като консумираме зърнени и бобови храни едновременно. В зърнената дефицитната аминокиселина е мизин, която присъства в бобовите. В бобовите пък дефицитна е аминокиселината метионин, на която са богати зърнените храни. Може да хапвате ориз с грах, нахут с булгур, леща с просо или с варено жито. Можем да приложим още един трик, за да не страда организмът ни от липса на желязо, когато не ядем месо. В растителните храни се съдържа жизненоважният елемент, но той е усвоим от 5 до 7%. Ако искаме да го направим около 20-22% усвоим, е добре да го консумираме заедно със зеленчуци, които са богати на витамин C.
Монитор
