На борда на Международната космическа станция досега не се е случвало нищо страшно от медицинска гледна точка. Но какво ще се случи ако все пак някой от членовете на екипажа се разболее сериозно? И може ли подобен епизод да бъде полезен по някакъв начин за земната медицина, ще получат ли земните медици нов опит, пита се Би Би Си.
Когато британският астронавт Тим Пик през декември пое към орбиталната станция, той е бил наясно, че получената от него медицинска подготовка от 40 часа му дава достатъчно знания, за да се справи с най-разпространените заболявания по време на половингодишния му престой на МКС.
Освен навиците да оказва спешна помощ, Пик се е научил да шие малки рани, да прави инжекции и дори да вади зъби.
Както смятат от НАСА, този курс е достатъчен, за да се подготвят членовете на екипажа на станцията за най-често срещането здравословни проблеми в орбита – как да преодоляват гаденето в безтегловност, как да се справят с главоболието, болките в гърба, сухата кожа, изгарянията и зъбобола. Но какво ще стане, ако не дай Боже, на станцията се случи нещо сериозно? Изборът засега не е голям.
Аптечката на борда на МКС е доста скромна по мащабите си. Съдържа комплект за оказване на спешна помощ, голяма книга с описанието на основните заболявания и някои полезни прибори и устройства, сред които има дефибрилатор, портативен ехограф, два литра физиологичен разтвор и специален уред за изследване на очи.
Ехографът дава възможност за добро изображение на вътрешните органи и изпращането им на земята, но на борда няма възможност за извършването на хирургически интервенции.
Доктор Дейвид Грин, който преподава космическа медицина в Кингс Колидж в Лондон, казва, че в случай на сериозно заболяване на член на екипажа на МКС ще е необходима спешната му евакуация на Земята с помощта на руския кораб „Союз“, който е стикован със станцията. Това се случва в рамките на около три часа и половина. Но при това могат да възникнат определени сложности. „На МКС все пак има някакви, макар и ограничени, условия за лечение, но „Союз“ не разполага с никакви. При навлизането в плътните слоеве на атмосферата при приземяването претоварването може да достигне до 4-5 единици. Дори здрав човек трудно понася подобно натоварване, а за болен в тежко състояние ще бъде още по-трудно“, казва ученият.
Няколко месеца преди изпращането на поредния екипаж в орбита започва постоянен контрол на здравословното състояние на членовете на екипажа и техните семейства. Това наблюдение продължава и по време на полета, както и няколко месеца след това.
В центъра за управление на полетите група медици постоянно следи състоянието на членовете на екипажа, като се събират данни за физическата им активност и храненето на борда на станцията.
По думите на доктор Грин, в резултат на това рискът някой от хората на МКС да се разболее е незначителен, но все пак е в рамките на 1-2%.
Лекарите се интересуват, какво ще стане в такъв случай и още по една причина – полученият опит ще бъде ценен не само за обитателите на МКС, но и при други сходни обстоятелства.
Доктор Фред Папали от университета на щата Мериленд в САЩ е прекарал много време в отделенията за спешна помощ в болниците на Хаити и Южен Судан. По думите му, информацията, получена при наблюдението на екипажа на МКС, ще бъде ценна за много други медици, които работят в отдалечени селски райони на Земята. Според него условията на МКС и в много бедните страни, където не са развити здравните служби, имат много общи черти. Той е бил свидетел на това, как в болници без водопровод и електричество лекарите са спасявали болни, като им поставят диагнози с помощта на ултразвукови скенери. „Това е прост метод за изследване, който направи революция в медицината – казва той. - Той позволява да надникнем вътре в организма“. Според Папали използването на телемедицината или дистанционните методи за лечение, когато лекарят общува с болния с помощта на видеовръзка или просто по телефона, трябва да се разпространява в държавите, където има недостиг на лекари.
Медицинските инструменти и уреди, които са налични на борда на МКС, са компактни по необходимост, икономични са и лесни за употреба. Тези изисквания могат да се използват и в отдалечени местности навсякъде на Земята.
Именно по тази причина НАСА и Европейската космическа агенция предлагат свои разработки на лекари и учени, които работят на Земята.
Става дума също така и за нови методи на обучение и подготовка на медицински персонал. 40-часовият курс на обучение, който е преминал Тим Пик, може да бъде полезен при подготовката на хора, които ще работят в условията на субекваториална Африка, например, където не достигат квалифицирани лекари.
Проблемът, който в момента съществува само за МКС, ще стане още по-актуален при бъдещи полети в далечния космос – към Луната, Марс и астероидите.
В екипажа при подобни начинания може да бъде включен и професионален лекар или лекари. Но дори тяхното присъствие в космоса не гарантира успех при оказването на спешна помощ. Работата е там, че извършването на сериозни хирургически операции в условията на микрогравитация засега е невъзможно. Човешкото тяло се състои от три четвърти вода. Кръвта и другите флуиди, които се отделят при операцията, ще се разхвърчат из кораба или станцията във вид на облак, като ще заразяват и другите членове на екипажа и целия кораб.
Учените в САЩ провеждат изпитания на ново устройство, които изглежда като прозрачен пластмасов мехур, който ще се присъединява към тялото на пациента в повредената му част и се запълва с физиологичен разтвор. Това устройство маже да се използва за спиране на кръвотечението.
НАСА също така планира използването на роботи вместо хирурзи в космоса. Такова устройство – Robonaut-2 – вече има на борда на МКС. То е способно да извършва и сложни медицински процедури при дистанционно управление от Земята. В бъдеще инженерите се надяват, че такъв робот ще може да извършва и хирургически операции.
Продължителните космически полети изискват ново поколение „умна“ медицинска техника и инструменти, лекарствени препарати с дълъг срок на годност, както и по-интензивна медицинска подготовка на членовете на екипажа.
При такива полети ще трябва да се имат предвид гигантските разстояние от кораба до Земата, което затруднява дистанционните методи за диагностика и лечение заради забавянето на радиосигналите.
По този начин, пред космическата медицина стоят нови интересни задачи, а тяхното решение може да бъде полезно за цялото човечество.
Цъфна първото орбитално цвете
На Международната космическа станция за пръв път цъфна цвете - астрациния, съобщи ТАСС. За цветето на мигроблога си в Twitter написа американският астронавт Скот Кели. Той публикува и снимка на нежното растение.
През август 2015 г. японският астронавт Кимия Юи дегустира заедно с екипажа на Международната космическа станция маруля, огледана там в рамките на изследователска програма на НАСА за обезпечаване на пилотираните експедиции с пресни зеленчуци.
За покълване на семената се използва специално устройство, а светодиоди заместват слънчевата светлина. Половината от реколтата беше предназначена за обитателите на Международната космическа станция, а другата половина беше върната на Земята за изследване.
Подобни експерименти се правят на Международната станция от много години. Един от основните проблеми остава размножаването на листни бактерии по растенията, които могат да застрашат здравето на космонавтите.
Монитор
