Въпросът, на който повечето от фермерите и хората, свързани със земеделието, все още нямат ясен отговор, е защо Явор Гечев не стана министър на земеделието, а ще се труди като депутат. Особено когато стана ясно, че Иван Христанов въпреки че като служебен министър само за два месеца разтресе държавата с разкритията за далавери с храни, незаконни кланици, умрели животни на саздърма и пр., няма да е избраният. А на мнозината, които го питаха той ли ще поеме министерския пост в редовното правителство на Румен Радев, с горчива усмивка отговаряше : “Не си правя никакви илюзии, на опашката за креслото чакат много кандидати. Но ще продължа с разкритията“. Тогава всички бяха убедени, че сред трите явни имена за министерско кресло - Тодор Джиков, Пламен Абровски и Явор Гечев, именно Гечев е фаворитът на Радев.
Старт
Просто защото биографията му най-много се връзваше на намеренията, които обявиха победителите в изборите да не се влиза във властта по „бели гащи“, а да се започне с летящ старт, за да не се губи време. Преди последните години да стане съветник на президента, после да го последва в битката за изборите Гечев влезе в изпълнителната власт три години преди да навърши 40 г. през 2013 г. като зам.-министър на Димитър Греков, а след 2020 г. беше два пъти зам.-министър в служебни правителства и веднъж агроминистър по времето на президента. От друга страна, земеделието му е съдба, защото в ранната си младост се е грижил за прасковена градина в Пловдивско. Наясно е със стъпките за финансиране, защото е работил и в ДФ “Земеделие“, а идеята за кооперации му е близка и от 2016 г. до май 2021 г. е третият председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България.
Малките
Другият безспорен довод е опитът му в писането на базовите документи по общата селскостопанска политика. Занятие изнурително, тегаво и отговорно, йезуитски текстове, които се нуждаят от познаване на тематиката в детайли. Всъщност той е министърът, на когото браншът дължи сегашния стратегически план, по който получават и субсидии и пари за инвестиции в стопанствата си, при това направен от екипа му в свръхспешни и извънредни ситуации и безсънни нощи, но все пак навреме.
Факт, който признават дори и средите, които не са негови страстни почитатели, като част от зърнопроизводителите например. Бойното му кръщение е „Малка програма“, част от Програма за селските райони, по която работи като зам.-министър през 2013 г. Тогава репортерите, които влизаха за интервю в кабинета му, се губеха в кълбета цигарен дим, докато пишеше и разпалено вярваше, че тази програма ще помогне не само на млади, но и на семейства в зряла възраст, които искат да започнат малък земеделски бизнес и достойно да приключат старините си, като отглеждат чисти градински домати и пипер, череши и ягоди. Които да продават по пазарите, без да чакат на една пенсия.
Живи
Тогава вярваше, че това е начин селските райони да останат живи, да не зеят празни прозорци и врати по селата.
Въпреки обвиненията на част от консултантските кръгове, че с тази програма се облагодетелстват държавните съветници от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) издържа. Беше ясно, че част от обяснението е конкуренция за клиенти. Но това беше преди 13 г., когато европейските пари въпреки че бяха по-малко за страни като България, бяха сигурни. Много семейства наистина започнаха земеделски бизнес, но действителността по-късно помете стопанствата им, както смачка и всичко, свързано с производството на български плодове, зеленчуци, мляко. Защото една програма пролет не прави, а трябва цялостна държавна политика, която да осигури не само фермерски пазари, а достъп до големите щандове на търговските вериги, на които бавно и неумолимо се настаниха чужди зеленчуци и плодове.
Химера
Много по-късно самият Явор Гечев призна: „Свободният пазар в Европа е химера, защото има субсидии и регулации, а големите държави могат да помогнат много повече на земеделците си, отколкото страни като България“. Равносметката съвпадна точно с времето, когато Брюксел започна атака срещу диктата на търговските вериги в полза на земеделците. Въпреки че темата не е популярна в българските медии, от миналата година ЕК праща анкети, в които потребители и производители на храни могат да съобщават за лоши практики на големите търговци на дребно във връзка с нов еврорегламент, чиито текстове целят да преразпределят печалбите, които отиват основно в компаниите, които държат хипермаркетите.
Франция
Франция като държава в това отношение е пионерът в ЕС с т.нар. закони Егалим (Égalim), които служат за основа и вдъхновение на новите европейски регламенти през 2026 г. Париж въведе последователно три закона (Égalim 1, 2 и 3), за да защити фермерите и да ограничи маржовете на големите вериги, но и да защити потребителите, така че да не понесат натиска на цени. Това е и времето, което съвпадна с идването на власт на правителството на Румен Радев.
Премиерът обеща сваляне на цените и защита на българските производители на храни, очевидно силно вдъхновен и с очевиден гръб от ЕС, защото досега никое правителство не успя да застане толкова директно срещу ритейлите. Въпреки разговорите, срещите с големите компании, които опитваха различните министри. Големите търговци винаги изтъкваха един и същи аргумент, че свободният пазар е над всичко и се нарушават правата им. За пример даваме законопроекта, който трябваше да наложи известни регулации на големите хипермаркети още през 2010 г., но предвидливо беше скрит в чекмеджетата от тогавашния министър на икономиката. А на пиарите бе забранено да отговарят на въпроси по темата.
Коз
В началото на седмицата Явор Гечев извади своя голям коз и от „губещ“ се оказа във фокуса на общественото внимание със законопроектите за защита на производителите на храни и потребителите от високите цени. Ход, който вероятно е обмислян и от премиера, и от него. Просто каза „Ето ви мерки за цените, без държавата да се намесва в пазара“. Те са вдъхновени от френското и германското законодателство.
Защото, за да се изправиш срещу световната мощ на търговските вериги, са нужни правилни закони и личност, която да бъде оптимист без илюзии, наясно с правилото, че дяволът се крие в детайла.
Париж нареди сиренето да е евтино
Франция, без да се церемони с изискванията на свободния пазар, въведе задължително ценообразуване „отдолу нагоре“, в което цената в договора не се определя от супермаркета, а се изчислява на база реалните производствени разходи на фермера. Друг текст гласи, че делът от цената, който покрива селскостопанската суровина, е свещен и не подлежи на преговори. Всички договори за продукти, продавани на френския пазар, се подчиняват на френското право дори ако търговската верига използва международна централа за покупки в Белгия или Германия. Правителството в Париж не позволява на веригите да прехвърлят тежестта от защитата на фермерите изцяло върху крайния клиент. Част от механизмите на защита включват „Антиинфлационната кошница“ с по неколкостотин продукта на възможно най-ниска цена“. Също принуда за сваляне, ако даден продукт е с намалено тегло (грами), но цената му е останала същата, следи се за подмяна на скъпи съставки с по-евтини при запазване на високата цена. Нарушителите се санкционират тежко за подвеждане на потребителите и др.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Светлана Трифоновска
