С кучаете на вечеря или работна среща, но не искате да изглеждате груби, като извадите телефона си, за да превъртите? Марк Зукърбърг има устройство за вас. Миналата седмица главният изпълнителен директор на Meta представи „умните очила“ Ray-Ban с вграден дисплей, с които потребителите могат да гледат видеоклипове, да превъртат Instagram, да отговарят на съобщения и др. – всичко това се контролира от гривна, която превежда дискретни жестове с ръце.
Точно това, от което обществото се нуждае: устройство, с което да се изключват хората, без те да знаят. Сякаш социалните медии не са направили достатъчно, за да влошат поведението и да подхранват културната дисфункция. Убийството на Чарли Кърк, за което се предполага, че е извършено от 22-годишен пристрастен към видеоигри и социални медии, и неадекватните реакции в социалните медии разкриха разрушителните ефекти, се казва в коментар на The Wall Street Journal.
Такива ефекти са най-забележими при дигиталните аборигени – тези, които са израснали със смартфони и социални медии. Мемът „Gen Z Stare“ стана вирусен в TikTok това лято, като препратка към младите хора, които изглеждат затруднени да установят връзка с по-възрастните си колеги и клиенти.
„Най-често срещаното значение е празен поглед, с който поколението Z отговаря на въпрос“, обяснява доклад на NBC. „Този поглед се наблюдава в класните стаи, ресторантите, на работното място и в други ситуации.“ Психолозите приписват този замаян поглед на прекаленото време, прекарано пред екрана, което забавя развитието на социалните умения, което се е влошило от карантините по време на пандемията.
Много от дигиталните аборигени проявяват аутистични черти, като затруднения в разчитането на социални сигнали и в общуването. Това не означава, че социалните медии или видеоигрите причиняват аутизъм. Но те могат да предизвикат поведения, които се асоциират с разстройството, и да подхранват усещането сред родителите, че нещо не е наред с децата в днешно време.
Робърт Ф. Кенеди-младши се възползва от тези тревоги, обвинявайки химикалите, хранителните добавки и лекарствата за увеличаването на случаите на хиперактивност с дефицит на вниманието, депресия, тревожност и полова дисфория. Но това, което децата поемат в телата си, не е истинският проблем. Проблемът е боклукът, който мозъците им поглъщат – или основните хранителни вещества, които не поемат.
Социалните медии и видеоигрите са ултрапреработени храни за младите мозъци. Прекаленото им консумиране води до отпуснати и недоразвити умове. Систематичен преглед на 87 проучвания от 2022 г. установи, че увеличеното време пред екрана е свързано в умерена степен с по-високи нива на агресия, невнимание, тревожност, депресия и поведенчески проблеми.
Проучване от 2022 г. в Китай установи „по-малък обем на мозъка при хора, които използват смартфони прекомерно“, което се свързва с импулсивно поведение. Без съмнение такива вредни ефекти са причината китайското правителство да изисква платформите за видеоигри и социални медии да ограничават кога и колко време децата могат да прекарват онлайн.
Проучвания в няколко държави са установили дозозависима връзка между времето, прекарано пред екрана, и симптомите на ADHD, което предполага причинно-следствена връзка. Метаанализ от 2021 г. на въздействието на видеоигрите установи, че някои игри имат образователни ползи, но прекомерното играене може също да „доведе до пристрастяване и да наруши способността да се концентрира върху целенасочено поведение, изискващо усилие“.
„Видеоигрите, освен съдържанието си, могат да благоприятстват патологичната агресия, оттеглянето, бягството от реалността и намаляването на интересите“, отбелязва проучването. „Виртуалната реалност става по-привлекателна от реалната и може да се превърне в „не-място“, където да се избяга от сложността на ежедневието.“ Това изглежда все по-често срещан случай.
Прекомерната цифрова консумация също намалява времето, което децата прекарват в полезни дейности. Изследователският център „Пю“ миналата година установи, че 97% от тийнейджърите момчета играят видеоигри, а 61% го правят всеки ден. Около 60% от юношите момчета участват в спортове.
Спортът може да бъде здравословен източник за изразяване на агресията и физическата енергия. За разлика от виртуалната реалност, той учи на житейски умения като устойчивост и работа в екип. Децата се научават как да играят с другите и как да се изправят след като са паднали. Участието в организирани спортове може да помогне и за развиването на умения за управление на времето. Спортът е протеин за изграждане на характера.
Децата също четат по-малко. Проучване от 2023 г. на Университета в Кеймбридж установи, че американските тийнейджъри, които са прекарвали повече време в четене за удоволствие, когато са били по-малки, са имали по-малко проблеми с психичното здраве и са постигали по-високи резултати при когнитивните оценки. Медицинските изображения също показаха, че те имат по-големи области на мозъка, които участват в обработката на информация и психичното здраве.
Четенето предоставя храна за размисъл. Както обяснява невропсихолог от Кеймбридж, „ученето на езици, включително чрез четене и обсъждане на книги, е ключов фактор за здравословното развитие на мозъка. То е и важен градивен елемент за други форми на познание, включително изпълнителни функции (като памет, планиране и самоконтрол) и социална интелигентност“.
Дали е изненадващо, че резултатите от стандартизираните тестове са спаднали през последното десетилетие, тъй като децата прекарват повече време онлайн? Или че много членове на поколението Z се държат като зомбита? Държавите експериментират с регулации за ограничаване на цифровата зависимост при подрастващите, но проблемът не може да бъде решен с еднозначно решение от страна на правителството. Необходима е културна интроспекция. Когато децата виждат възрастните да прекарват часове наред в разглеждане на телефоните си, те започват да смятат, че това е нормално и приемливо поведение. Но това не е така.
*Източник: БГНЕС
