О гнищата на тропически болести в Европа достигнаха рекорден брой миналото лято. Сезонът, в който този тип инфекции, предавани от комари, се разпространяват, започва от май и продължава до късна есен. Пикът им е през август и септември, сочат данните на Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC). Вируси, носещи имена като западнонилска треска, денга и чикунгуня, вече не са екзотика в България и Европа. Здравните системи все по-често се сблъскат с тези болести, а лекарите трябва да разпознават симптомите им. Анализът е направен с помощта на Google Pinpoint.
С тропическа треска можем да се заразим и без да сме били на почивка на някои екзотичен остров. Днес заболявания, които допреди десетилетия са били рядкост на континента, засягат хиляди хора, а стотици губят живота си. Някои от тях вече циркулират локално и не е нужно да се "внасят" от чужбина. Част от инфекциите могат да доведат до тежки усложнения, включително до възпаление на мозъка с потенциално фатален изход, сочат множество проучвания.
Риск
Най-голям риск за Европа към момента представлява вирусът на Западен Нил или западнонилската треска, която през последното десетилетие завзема нови региони всяка година. 14 европейски държави са съобщили за 1112 локално придобити инфекции при хора към 3 декември 2025 година. Вирусът е причинил смъртта на 97 души в Европа, съобщава съвместен доклад на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията и Европейския орган за безопасност на храните. Локално придобити случаи са докладвани от Италия (779), Гърция (96), Франция (62), Сърбия (62), Румъния (49), Испания (36), Унгария (14), Хърватия (4), Албания (3), Германия (2), Северна Македония (2), България (1), Косово (1) и Турция (1).
Страната ни не прави изключение от тази тенденция. Първите потвърдени случаи на вируса на западен Нил у нас са описани още през 2015 година, а чрез сероепидемиологични проучвания при хора, коне и птици е доказана циркулацията на вируса в страната. През 2024 година у нас здравните власти отчетоха рекорден брой болни от западнонилска треска. Преди две години 32 души бяха инфектирани след ухапване от комар, а трима души загубиха битката с болестта, сочи изследването "Epidemiological, Clinical and Phylogenetic Characteristics of West Nile Virus in Bulgaria, 2024". В него детайлно е проследено как е развива болестта при хората с тежко протичане.
Предизвикателство
"Западнонилската треска представлява нарастващо предизвикателство за общественото здраве в Европа", пишат авторите на изследването, което предоставя актуални данни за разпространението и протичането на болестта в България. То ясно показва, че вирусът вече не е вносен, т.е. хората не са заболели след пътуване, а той вече е установен в страната и циркулира локално. Това означава, че България може да се разглежда като част от ендемичната зона на заболяването в Европа. При изследваните пациенти тежките форми на заболяването не са рядкост. От анализираните данни на 32-ма болни, при 21-ма протичането е тежко – със засягане на централната нервна система. Това означава, че около 66% от случаите са протекли тежко и с усложнения. Регистрирани са и три смъртни случая, като те засягат предимно възрастни хора с придружаващи заболявания, което потвърждава, че тази група е най-уязвима. Специалистите смятат, че реалният брой на заразените може да е значително по-висок от официално отчетения. Това се дължи на факта, че по-леките форми на заболяването често не се диагностицират и остават извън обсега на статистиката. Така реалното разпространение на вируса остава скрито. Генетичният анализ на вируса пък показва, че той принадлежи към така наречената линия 2 и е тясно свързан с щамове, циркулиращи в Гърция. Това потвърждава наличието на регионално разпространение на Балканите и предполага, че вирусът се пренася чрез мигриращи птици и комари.
Проучвания
Изследването показва, че инфекцията се е настанила трайно по нашите географски ширини. Първите сигнали за това са още от 2018 година. Тогава българските учени се фокусират върху търсене на антитела на вируса в кръвта на българи граждани. Изследването "Seroprevalence of West Nile Virus in Bulgaria (2018)" цели да оцени дали хората у нас са имали контакт с вируса, включително тези, които са изкарали инфекцията леко или безсимптомно и които често остават недиагностицирани. В проучването са изследвани 1830 кръвни проби на хора от различни региони на България. 1.2 % от пробите на хората са позитивни. 45.3 % от изследванията на кучетата в Дунавската равнина са положителни, което показва, че вирусът е широко разпространен сред животните, които са резервоари на инфекцията. Резултатите показват, че наличието на антитела е доказателство за циркулация на вируса в страната, като се потвърждава, че инфекцията не е ограничена само до единични случаи или изолирани огнища.
Проучванията на родните специалисти показват още, че има ясно изразена сезонност, като случаите се увеличават през летните месеци и достигат пик в периода юли-септември, когато активността на комарите е най-висока. Всички местно придобити случаи са регистрирани между август и ноември 2024 година, което може да се дължи на необичайно високите температури в страната преди две години.
Статистиката показва, че в предишните години последните случаи на западнонилска треска в България са били регистрирани не по-късно от средата на октомври. Това вероятно е свързано с по-високите температури през 2024 година, които са останали повишени дори през октомври, а това вероятно е удължило активността на комарите и съответно циркулацията на вируса.
Температури
Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където по-високите температури допринасят за по-бързо разпространение на вируса и увеличаване на генетичното му разнообразие. Нужен е по-добър епидемиологичен контрол, по-широко тестване за инфекцията, по-добро проследяване на разпространението й, пише още в изследването, излязло през 2025 година.
Именно заради нарастващата опасност Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията предупреди, че случаите на западнонилска треска и чикунгуня трябва да се възприемат като "нова нормалност" в Европа, което налага необходимостта от силен и координиран отговор за защита на общественото здраве на континента.
Европа вече преживява по-дълги и по-интензивни сезони, в които се предават болести, пренасяни от комари, включително западнонилска треска и чикунгуня. Тази промяна се дължи на климатични фактори като повишаване на температурите, по-дълги лета, по-меки зими и по-големи количества на падналите валежи – условия, които създават благоприятна среда за размножаване на тропически комари и съответно на предаване на вирусите.
Защита
Въпреки нарастващите случаи няма опасност от масова епидемия от тропически болести. Важно е обаче хората да се предпазват от ухапванията от комари, съветва документът на Световната здравна организация "Global Vector Control Response 2017 – 2030", който дава насоки за контрол на заболявания, които се пренасят от комари. Личната защита на всеки човек включва използване на репеленти върху откритата кожа и дрехите, носене на дълги ръкави и панталони, както и спане под мрежи против комари, в региони, където има малария например. Препоръчва се също престой в помещения с климатик, както те да бъдат добре защитени с мрежи на прозорците и вратите. Избягвайте събирането на застояла вода в съдове, гуми, саксии и други предмети, които могат да събират дъждовна вода, защото са идеална среда за развъждането на насекомите, пише в наръчника "Public health advice on mosquito-borne diseases" на Световната здравна организация.
Държавите трябва да работят ефективно за намаляване на местата, където комарите се размножават. Изключително важна е борбата срещу ларвите на комарите, която се извършва чрез специални таблетки във водоемите, защото тя е високоефетивна. Наземното пръскане срещу вече големите насекоми има ограничен ефект, ако не е комбинирано с третиране на ларвите на кръвосмучещите насекоми, предупреждават специалистите.
Контрол
Световната здравна организация препоръчва комбиниран подход за контрол на популациите на комари. Вече се ползват иновативни биологични методи. При един от тях се използват стерилни насекоми. Мъжки комари се стерилизират и се пускат в природата. Те се чифтосват с женски комари, но не се получава потомство и това постепенно води до намаляване на популацията. Световната здравна организация разглежда този метод като обещаващ, но допълващ инструмент, който се използва основно в пилотни или контролирани програми. Други съвременни подходи включват използване на бактерии като Wolbachia, които намаляват способността на комарите да предават вируси, както и генетични технологии за контрол на популацията. Тези методи все още се оценяват и се прилагат ограничено. Според СЗО най-ефективната стратегия е комбинация от класически мерки като борба срещу ларвите и пръскането срещу вече големите комари, както и нови технологии, адаптирани към конкретния регион и епидемиологична ситуация.
Съвети
Част от тропическите инфекции в Европа и България се диагностицират след пътуване до екзотични дестинации. Затова преди тях е важно да се направи консултация със лекар инфекционист, за да се прецени нуждата от ваксинации, например срещу жълта треска, или профилактика срещу малария в зависимост от дестинацията. Преди всяко пътуване трябва да се провери актуалната здравна ситуация в страната и да се следват официалните медицински препоръки. Ако след завръщането от пътуването или няколко седмици след него имате симптоми, като висока температура, диария, обрив, ухапвания от комари и последващо неразположение, консултирайте се с инфекционист. Ясни насоки как да се действа при тропически болести след пътуване дава така наречената Жълта книга, достъпна на сайта на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.
Тигровият комар завзема все повече територии
Основен играч в предаване на тропическите инфекции в Европа е тигровият комар (Aedes albopictus), който разпространява вируса на чикунгуня, денга и западнонилска треска. Преди 15 години той е установен за пръв път у нас в град Созопол, сочи научният обзор "Разпространение на Азиатският тигров комар Aedes albopictus и ролята му в разпространението на векторно предавани вирусни заболявания". Агресивното насекомо, което хапе през деня, вече е установено в 16 европейски държави и 369 региона, спрямо само 114 региона преди десет години. В комбинация с нарастващите нива на международни пътувания, това прави локалните огнища на тези тропически трески по-вероятни.
Засякоха опасна бактерия в нашето море
Опасна морска бактерия е засечена в нашето Черноморие. Български лекари съобщават за случаи на тежки инфекции, причинени от бактерията Vibrio vulnificus след контакт с морска вода. Данните са публикувани в научно изследване в списание "Medicina" през 2024 година.
Статията "Появяващи се инфекции, свързани с Vibrio vulnificus след контакт с морска вода – случаи от българското Черноморие" описва няколко клинични случая в България. Пациентите са се заразили с бактерията, след като са влезли с рани във водата. Бактерията се среща в тропични и субстропични райони, но със затоплянето на времето се среща и в умерените зони, включително и в Черно море.
В публикацията авторите посочват: "Докладваме три случая на тежки инфекции, причинени от Vibrio vulnificus, придобити след излагане на морска вода по Българското Черноморие. Всички пациенти развиха бързо прогресиращи инфекции на меките тъкани, включително некротизиращ фасциит и сепсис". Според лекарите тези случаи показват, че бактерията вече се среща в Черно море и може да представлява риск за човешкото здраве, особено през летните месеци, когато температурата на водата се повишава. При част от пациентите инфекцията приключва фатално. Изследването подчертава необходимостта от повишено внимание при къпане в морето, особено при наличие на рани по кожата или отслабен имунитет. Популярното названия на микроорганизма е "бактерия човекоядец", защото при тежките случаи може много бързо да доведе до разрушаване на тъканите на кожата и мускулите.
Внимавайте с Малдивите, върлува денга
Друга тропическа болест, която представлява риск за здравето е денга. В превод името на болестта означава "трошащата кости треска" заради силните болки , които предизвиква в костите, ставите, мускулите, гърба и крайниците. От 2025 г. насам няколко държави от ЕС съобщават за нарастващ брой случаи на заболяване от денга, свързани с пътувания, при завръщащи се пътници от Малдивите. През тази година в България има 4 вносни случая на болестта, сочат данните на Националния център по заразни и паразитни болести. Франция, Италия и Португалия пък съобщават за местни случаи на инфекцията, което означава, че пациентите са се разболели без да напускат територията на съответната страна.
От началото на тази година четири държави са съобщили за най-малко 46 внесени случая на денга, свързани с почиващи на Малдивите. Това представлява продължение на увеличението, наблюдавано през 2025 г., когато много държави отчетоха значително нарастване на случаите, свързани с пътувания от Малдивите, през втората половина на годината. И в момента има ръст на случаите на денга на островната държава.
29 страни в риск от чикунгуня
Тропическата инфекция чикунгуня, която предизвиква силни болки в ставите, също набира скорост на целия континент. През тази година четирима българи, завърнали се от почивка в Сейшелите, се разболяха от чикунгуня. До момента у нас няма местни случаи на инфекцията, което означава, че тя не се предава локално, а е внесена у нас след пътуване. Чикунгуня може да протече тежко, като при до 40% от хората може да доведе до артрит или много силна болка в ставите дори пет години по-късно. Тропическата треска има потенциал да се разпространи в 29 европейски държави, сочи проучване, публикувано в списанието Journal of the Royal Society Interface. То показва, че праговата температура за циркулиране на инфекцията е 13-14°C, което означава, че комарите могат да заразяват повече от шест месеца в годината в Испания, Португалия, Италия и Гърция. За държави като България, Белгия, Франция, Германия, Швейцария пък съществува до пет месеца годишно висок риск от заразяване. Зaради глобалното затопляне рискът от възникване на огнища на чикунгуня е по-голям в повече райони и за по-дълги периоди от време, отколкото се смяташе до сега. Доскоро специалистите приемаха, че праговата температура за циркулиране на инфекцията е 16-18 градуса.
До август 2025 г. Европа е регистрирала 27 огнища на чикунгуня, което е нов рекорд за континента. Франция пък е най-засегната страна с 780 случая за миналата година, а след нея е Италия – с 380 случая. За първи път миналата година беше съобщено за локално придобит случай на чикунгуня във френския регион Елзас – изключителен случай за тази географска ширина, което подчертава продължаващото разширяване на север на риска от предаване на инфекцията. Досега студените зими в Европа са спирали активността на тигровите комари и са действали като бариера за болестта през студените месеци. Сега учените започват да наблюдават целогодишна активност на тигровите комари в Южна Европа, което означава, че огнищата на чикунгуня вероятно ще се увеличават с затоплянето на континента.
Милена Димитрова
