- Проф. Кантарджиев, цял свят наблюдава ситуацията с круизния кораб, на който пламна опасна инфекция. С какво е особен вариантът на хантавируса, който причини смъртта на трима души от кораба „Хондиус“ ?
- Хантавирусната инфекция е известна от началото на 50-години на миналия век, когато близо до река Хантан в Корея по време на на войната между Северна и Южна Корея през 1950-1953 година за кратък период заболяват 4000 американски войници. Те развиват хеморагична треска с бъбречен синдром. Смъртността тогава е била до 10%. Тогава е открит вирусът. Оказва се, че той има много различни варианти.
Вирусът от кораба се предава между хората!
- Какви варианти циркулират в Европа?
- В стария свят това са подварианти на хантавирус, които се срещат в Европа и Азия. Те причиняват главно хеморагична треска с бъбречен синдром. Огнище от такива вируси имаме в Пазарджишко, като първите описани случаи са от Пловдивския медицински университет са от 1950 година. Заболелите са строители на баташкия водносилов път. Известно е, че при контакт с изпражнения на мишки и плъхове, особено при близък контакт със замърсена храна и помещения, може да се развие това заболяване. Много по-различни са заболяванията, които са характерни за новия свят, особено вариантът, които е в Аржентина и Патагония.
- С какво?
- Става въпрос за подвариантът Andes. В последните десетилетия имената на новооткритите подварианти се определят по географски признак. За него са характерни няколко неща в сравнение с тези, които се срещат в Европа. Първо - заразяването става при вдишването на въздух от екскременти и урина на гризачи, които са били в помещения. Обикновено се заразяват хората в помещенията, като заболяването протича с много тежка пневмония и със сърдечни усложнения. Вирусът като повечето системни вирусни инфекции засяга кръвоносните съдове много тежко. Характерно за него е, че се предава от човек на човек, което го различава от всички други варианти. Фактически първият такъв епидемичен взрив в южната част на Бразилия е описан преди 10 години. При полска работа се разболява 68-годишен селскостопански работник, който, преди да прояви симптоми, посещава рожден ден. Там заболяват доста хора и 11 умират. Именно този епидемичен взрив насочва вниманието на здравните власти към тези вируси, които са опасни.
- Какво се е случило на круизния кораб от епидемиологична гледна точка?
СЗО: Хантавирусът ще продължи да се разпространява!
- Холандският кораб „Хондиус“ прави един воаяж със 150 почиващи пасажери. Заедно с екипажа хората на борда са 175 души. Това, което е интересно, че пасажерите са от 23 страни. Какви грешки се правят там? В момента, когато у нас чакаме да дойде лятото, в Южното полукълбо чакат зимата. Времето застудява и както става навсякъде, когато застудее всички гризачи, плъхове и мишки от полетата отиват и търсят по-топли места. Ориентират се особено към вили и хижи и други помещения, които неразумно се използват от хора без да бъдат проветрени и дезинфекцирани хубаво. Корабът отпътува на 1 април, който тръгва от аржентинско пристанище и тръгва да обикаля острови близо до Антарктида. На 6 април заболява 70-годишен холандец. Много интересен факт е обаче, че двамата, преди да се качат на кораба, са посещавали сметища в Патагония.
- Какво са правили там?
- Там кацали интересни птици и ги снимали. На сметищата обаче има много мишки и плъхове и в тази област се среща точно този вариант на хантавируса, който се установява при болните. Та тези хора се качват на кораба, а на 11 април умира 70-годишният холандец. Лекарят на кораба не може да се ориентира, че тук става дума за нещо извънредно и за много тежка пневмония, която много бързо води до дихателна, сърдечна недостатъчност и бърза смърт. На 15 април на един от британските острови се качват още пасажери на плавателния съд. Ситуацията не се докладва на здравните власти и започва поредица от грешки. На 24 април корабът акостира на британския остров Света Елена. 40 пасажери, които са в контакт със заразата, слизат на острова. Пасажерите тръгват който накъдето иска. Междувременно на кораба почива още една жена, а на 2 май живота си губи и една германска гражданка. Чак тогава се докладва на здравните власти, за да се вземат мерки. Подчертавам, че на круизен кораб контактите са много близки и е възможно да се предаде и хантавирусът, както и се случи. Миналата седмица на друг круизен кораб бяха карантинирани 1700 души заради норовирус, които не е смъртоносен, но много заразен.
- Какво е трябвало да се направи в ситуация, в която вече има починали хора?
- Аз съм от старата школа и мога да ви кажа, че ни учиха когато има такова заболяване, такъв епидемичен взрив, болните да се лекуват на място. Тези, които са били контактни, се карантинират, а тези, които са болни, се изолират и се лекуват на място. На 3-6 май корабът акостира на Кабо Верде. Тогава започват да се вземат някакви мерки. Тогава грешките, които се допускат, започват да се анализират. А на 25 април жена от контактните на болните от кораба пътува в самолет, където заедно с пасажерите и екипажа има 88 души. Те са в близък контакт с нея. В самолета контактът е много близък. Жената умира на 26 април в Южна Африка. Ден по-късно трети болен почива, а на 27 април и германска гражданка. Първите лабораторни резултати, доказващи хантавирус, са на 4 май.
Нещо много интересно, на което не се обръща внимание, е, че на 5 май заболяват двама души от персонала, включително колегата лекар на кораба. Първите доказани случаи на тази инфекция с генетични методи са в лаборатории в Швейцария и Южна Африка, където се доказва подвариантът Andes. На 7 май става ясно, че контактни лица са пуснати да летят със самолети. В съответните държави започват мерки за изолация.
- Как се действа с хората, които са били контактни, когато се прибират в европейска държава? Какво се прави, за да се намали рискът от разпространение на инфекцията?
- На 11 май, един ден след положителен тест за хантавирус, почива френска гражданка. Тя е поставена при пълни мерки на изолация и спазване на правилата във френска болница. Имайте предвид, че Франция има разкошна система на обществено здраве. Има и контактен от Гърция, който е транспортиран с военен самолет. Той е здрав и също е карантиниран при пълни мерки за сигурност в болница „Атикон“. Испанец в Мадрид е с положителен тест за вируса, обаче няма симптоми. Изследвани с генетични методи са 13 испанци, които са били в близък контакт с инфекцията и те са отрицателни. Също така резултатите на 22-ма изследвани французи са отрицателни. Мерките в Европа са много добри.
- Какви други грешки са допуснати на кораба?
- Лекарят, който не е уведомил за ситуацията, а е трябвало да го направи. Капитанът на кораба, който според морските правила има много големи правомощия да налага карантина и изолация и за задължително уведомяване на здравните власти. Ние е много хубаво да внимаваме тук. Хората, които ходят в чужбина, трябва много добре да си избират дестинациите за почивка.
- Доколко опасен е този вариант за българските туристи?
Хантавирусът и подвариантът му Andes“ не са много опасни за българските туристи. За тях най-опасни са маларията и треските, които се пренасят от комари. Трябва много да се внимава, тъй като тази година изпуснахме мерките за унищожаване на ларвите на комарите в нашата страна. Рискът от това, че не се обработват ларвите, е от увеличена популация на комарите през горещите месеци. Борбата срещу ларвите е най-удачният метод, който дефинитивно намалява броя на комарите, което е доказано научно. Всичките пръскания и всичките димове, които много добре изглеждат на телевизора, са много слабо ефективни. И второто не по-малко важно е, че ларвицидната обработка е такава, че не унищожава другите насекоми като пчелите например. Принципът е такъв и трябва да се знае, че когато се пръска с аерозоли, той попада на листата на дърветата, където кацат печелите, а под листата, където не се пръска, са комарите.
- Вероятно увеличената популация на комари ще доведе до по-голям риск от инфекции?
- Ами да, ще изчакваме. Необходимо е да сме много внимателни, защото тигровите комари, които ги внесохме преди 15 години в Созопол с декоративни растения, сега са в землищата на всички наши селища, които са с по-ниска от 200 метра надморска височина, а това е много рисково. Хората трябва да знаят едно много важно нещо и дано да се вслушат в съветите. Не оставяйте открити съдове с вода по дворовете, защото през сушата българинът се запасява с каци и бидони, както и с други съдове с вода. Те трябва да бъдат покрити. Не са ли покрити, тигровите комари ще заживеят и ще се размножават много близко до жилищата на хората. Тигровият комар лети през деня, лети ниско и хапе по краката. Именно той е този, който може, ако се изпусне вносна инфекция след завръщането на някой екскурзиант със зика, чикунгуня или денга, да разпространи тези болести у нас. И както изпуснаха времето за третиране срещу ларвите на комарите, може да стане много опасно и рисково.
- От миналия месец следим ситуацията с морбили у нас. По последни данни в седем области в страната са регистрирани случи на инфекцията. Какво да очакваме от този епидемичен взрив?
- Още преди два месеца казах, че имаме оптимистичен и песимистичен вариант. Оптимистичният вариант е да се постигне необходимото имунизационно покритие и да се спазват що-годе мерки болните деца да не се разкарват натам-насам. Тогава ще имаме няколкостотин случая. Засега случаите са 268. Слава богу, че не растат бързо. Това е благодарение на факта, че 28 хиляди деца се ваксинираха, откакто алармирах преди три месеца. Благодарение на това сме спестили няколко десетки хиляди болни. Лошият вариант е, ако заболяването тръгне и започне да се разпространява, и то при условие че не знам дали сме взели необходимите мерки за хората, дошли да работят от чужбина на нашето Черноморие. Трябва да се види дали на всеки такъв работник у нас е изяснен имунизационният статус - дали е ваксиниран за морбили, паротит и рубеола, но по-важното е дали е имунизиран за детски паралич и дифтерия. Това, ако колегите са пропуснали да направят, защото временното ръководство на министерството беше заето с програми за следващите 10 години, е крайно време да го направят и да възстановят, както е по закон, задължителен имунизационен статус на работещите чужди граждани по нашето Черноморие.
Това е той:
Роден е в София през 1955 година
Завършва Медицинска академия-София през 1981 година
От 1988 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести, а до 2021 година е негов шеф
Водещ специалист, на чиито съвети хората разчитат при различни инфекциозни болести
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Милена Димитрова
