Н ай-малкото недоносено и оцеляло бебе в света стана на годинка. Невероятната история принадлежи на Наш Кийн, който на 5 юли отпразнува своя рожден ден. 

Преди година в университетската болница в Айова проплаква Наш Кийн, който е записан в книгата на Гинес като най-ранно родено и оцеляло бебе в света. Той се появи на бял едва в 21 гестационна седмица, което е пети месец от бременността, или цели 133 дни преждевременно – изключително рядък и труден случай дори за най-добрите неонатолози. Той прекарал следващите шест месеца в неонатологията в интензивното отделение на Детската болница към Университета на Айова, преди да се върне вкъщи с родителите си Моли и Рандал Кийн.

Раждане 

Новината за възможното преждевременно раждане е била доста изненадваща. След преглед на 20-ата седмица от бременността тя разбира, че вече е с два сантиметра разкритие и само два дни по-късно започва да ражда.

При появата си на бял свят Наш тежал едва около 283 грама, което е приблизително теглото на сапунче, а дължината му била около 24 сантиметра. Лекарите, изправени пред този малък боец, първоначално давали 0% шанс за оцеляване, тъй като бебета, родени толкова рано, често не успяват да преодолеят редица сериозни медицински усложнения.

Въпреки това, благодарение на съвременните технологии в интензивната неонатологична грижа и постоянната подкрепа от страна на родителите му, Наш успял да опровергае лекарите и оцелява. Той е преминал през множество терапии, нуждаел се е от кислород и хранене чрез тръбичка, а медицинският екип постоянно наблюдавал всеки негов дъх и движение.

Преди няколко седмици Наш отпразнува своя първи рожден ден – огромен успех и повод за радост за цялото му семейство, както и за медицинската общност. С това той официално бе признат от Книгата на Гинес като най-недоносеното бебе, което някога е оцеляло, надминавайки предишния рекорд с един ден. Предишният рекорд се държеше от Къртис Мийнс, който е роден на 21 седмици и 1 ден.

Усмивка 

„Наш е щастливо бебе“, казва  майка му Моли, добавяйки, че то е спяло спокойно през повечето нощи след завръщането си от неонатологичното отделение. „Когато си бил толкова време в неонатологията, колкото беше той, човек си мисли, че ще е по-крехък, но той не е. Наш е много решително, любопитно момче и се усмихва през цялото време. Наш не е просто рекордьор — той е крадец на сърца. От самото начало нашето семейство и приятели го подкрепяха и с разпространението на историята му се разпространяваше и любовта“, добавя Моли. Баща му Рандъл пък споделя :„Наш ще може да каже: „Знаеш ли какво? Аз се появих на този свят, борейки се, и ще си тръгна, борейки се“.

„Виждайки усмивката на Наш и чувайки кикотенето му, всеки ден ми напомня защо е толкова важно да продължаваме да се застъпваме за нашите пациенти и техните семейства, дори и в най-трудните моменти“, коментира пък д-р Ейми Станфорд. Момченцето все още има някои медицински нужди. Той е на кислород, има сонда за хранене и носи слухови апарати за лека загуба на слуха. Освен това посещава специализирана медицинска детска градина.