Е врото със сигурност ще се отложи с още няколко месеца заради инфлацията.
Новата очаквана дата за влизане в еврозоната е март догодина, а още по-вероятно - юли. Досега целта на българските власти бе да ни приемат във валутния съюз от 1 януари 2025 г.
Но това е невъзможно да се случи, прогнозираха финансови експерти пред „Телеграф“.
Думите им бяха потвърдени вчера и от финансовия министър в оставка Асен Василев. В интервю пред Блумбърг той заяви, че не сме се отказали от 1 януари 2025 г. Но също така е възможна и начална дата март или юли следващата година, допусна Василев.
Нереалистично
Нереалистично е да влезем в еврозоната през януари, коментираха единодушно пред „Телеграф“ Любомир Дацов от Фискалния съвет и бившият министър на финансите Владислав Горанов, по чието време България влезе в чакалнята за еврото.
Дацов прогнозира, че няма да успеем да вкараме инфлацията в рамките на критериите от Маастрихт по-рано от септември. А след като получим зелена светлина, ще е необходим срок от шест месеца, през който да се подготвим за новата валута. Владислав Горанов заяви, че се очаква да изпълним критериите за инфлацията чак в края на тази година, а в еврозоната е реалистично да влезем през юли 2025-а. Ако това наистина се случи, България ще е единствената държава, която се присъединява към валутния съюз не от 1 януари на съответната година. Нормативни пречки за това обаче няма.
Критерии
Съгласно критериите за ценова стабилност средногодишната инфлация в държавата-кандидат за еврозоната не трябва да надвишава с повече от 1,5 пункта средното ниво в трите държави с най-ниска стойност на този показател. Взема се предвид средногодишната инфлация за 12 месеца назад. Последните данни на Евростат са за февруари тази година. От тях става ясно, че към момента България надвишава тавана с около 3 пункта, посочи Дацов.
Редовният конвергентен доклад, който се публикува на всеки две години от Европейската комисия и Европейската централна банка и който отразява напредъка на страната ни към еврозоната, се чака през юни. В него би трябвало да се вземе предвид инфлацията от април 2023 до април 2024 г. Очаква се, че редовният доклад няма да даде зелена светлина за приемане на България в еврозоната, защото дотогава инфлацията все още няма да покрива критериите. За да влезе показателят в рамки в такъв кратък срок, през март и април трябва да има отрицателна инфлация средномесечно от минус 1,2-1,4 процента, изчисли Дацов. Тази възможност обаче клони към нула, защото, за да стопим разликите, ни трябва повече време. Но както „Телеграф“ пръв писа, страната ни ще получи втори шанс. С европейските партньори е договорено да се направи извънреден конвергентен доклад в момента, в който видим, че покриваме критерия за инфлацията. Очаква се това да стане есента. Това е голям реверанс към страната ни, коментира Дацов.
Проблеми
Според него съществен принос за по-високата инфлация у нас е изпреварващият ръст на заплатите, подпомогнат от бюджетната политика. Няма как да овладееш инфлацията, след като помпаш дефицити, заяви експертът.
С останалите критерии от Маастрихт нямаме проблем. Според данните на Министерството на финансите бюджетният дефицит, оценен по методологията на ЕС, за миналата година е 2,2% и е под тавана от 3 на сто. Дългосрочният лихвен процент и съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт също са в норма.
Редовен конвергентен доклад за напредъка към изпълнение на критериите за еврозоната се публикува от ЕЦБ и Еврокомисията най-малко веднъж на две години или по искане на държава-членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната. Последният такъв доклад е от юни 2022 г. Съгласно условията, посочени в Договора за функциониране на Европейския съюз, самото присъединяване към еврозоната става с решение на Съвета на Европейския съюз - след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет, и по предложение на Европейската комисия.
Поскъпването влиза в норми
Тенденцията у нас, а и на европейско ниво, е инфлацията да се забавя. В еврозоната през февруари на годишна база тя е средно 2,6%. Сравнението е между февруари 2024 и същия месец на миналата година. Година по-рано този показател е бил 8,5%. За ЕС тези стойности са съответно 2,8% и 9,9%. У нас нивото на годишната инфлация е по-високо от средното за ЕС и еврозоната, като през февруари то е 3,5% на фона на 13,7% година по-рано. Повишението на потребителските цени на месечна база вече е сведено до 0,3%. Това показва хармонизираният индекс на Евростат, който отчита специфичните характеристики на всяка държава.
София Симеонова
