О тървахме се най-сетне от руските ядрени реактори, събиращи паяжини вече години наред.
Парламентът на Украйна позволи купуването на двата ядрени реактора, предназначени за АЕЦ "Белене", съобщава Ройтерс, цитиран от БНР.
Те са предназначени за атомната електроцентрала "Хмелницки", която работи с намален наполовина капацитет след аварията в Чернобил, е пояснил украински депутат пред агенцията.
Част от оборудването за АЕЦ "Белене"
При скорошното си посещение в Украйна ръководителят на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси е обсъдил напредъка по плановете на Украйна за закупуване на оборудване от прекратения проект на българската АЕЦ "Белене".
🇺🇦 Ukraine's parliament has passed a law that allows for the purchase of two Soviet-designed nuclear reactors from Bulgaria for the Khmelnytskyi Nuclear Power Plant.
— The Global Beacon (@globalbeaconn) February 11, 2025
The reactors intended to bolster Ukraine's power grid capacity which has been under strain due to Russian… pic.twitter.com/jHtIymi62P
Агенцията ще предостави техническа подкрепа и съвети за ядрена безопасност относно плановете за нови атомни реактори в АЕЦ "Хмелницки", е заявил Гроси при посещението си в Киев.
Американската компания "Уестингхаус" съобщи, че реакторите от АЕЦ "Белене", планирани за украинската АЕЦ "Хмелницки", ще могат да работят с американско гориво.
АЕЦ "Белене"
АЕЦ „Белене“ е нереализиран проект за атомна електрическа централа (АЕЦ), чиято площадка е определена на 3 km от град Белене и на 11 km от град Свищов.
Замислена е още през 1980-те години, но реализирането ѝ е замразено през 1990 г., а опитите за продължаване на проекта са неуспешни и през 2012 г. проектът е спрян с решение на парламента.
През пролетта на 1990 г., в кулминацията на Дълговата криза от 1987 – 1994 г., правителството спира строителството на АЕЦ „Белене“, след което на площадката се извършват единствено консервационни работи.
На няколко пъти през 90-те години е повдиган въпросът за използване на площадката или части от оборудването за други цели, но до реални стъпки за това или за подновяване на строежа не се стига.
През 2002 г. министър-председателят Симеон Сакскобургготски обявява намерението на правителството да поднови строителството на АЕЦ „Белене“.
На 12 декември Министерският съвет отменя решението от 1991 г. за прекратяване на строежа и започва нови проучвания за изграждане на атомна електроцентрала, за което е създаден специален Консултативен съвет, просъществувал до 2005 г.
През годините ту се започва, ту се спира строителството на "Белене", ту се търсят инвеститори.
На 28 март 2012 г. XLI народно събрание потвърждава взетото преди това решение на правителството на ГЕРБ за спирането на проекта. В подкрепа на спирането гласуват партиите ГЕРБ и Синята коалиция, против – БСП и Атака (с един въздържал се), а ДПС не участва в гласуването.
Решението на Арбитражния съд в Женева, което е оповестено през лятото на 2016 г., постановява Република България да изплати изработеното дотогава оборудване на изпълнителя „Атомстройекспорт“: около 601 млн. €.
Българският министър-председател Бойко Борисов очертава три сценария във връзка със съдбата на оборудването: то да бъде продадено на друга страна, като усилено се говори за Иран; да се приватизира проектът; правителството да продължи изпълнението на проекта, което означава данъкоплатците да поемат разходите.
На 22 юли 2016 г. става ясно, че Прокуратурата е подновила разследването за злоупотреби при проекта за втора АЕЦ.
Проектът за АЕЦ Белене принадлежи към трето поколение на най-често използваните ядрени реактори по света – реактори с вода под налягане.
Това е еволюционен проект, който използва най-доброто от натрупания десетилетен опит в проектирането и експлоатацията на леководни реактори и го съчетава с най-съвременни технически решения и уникални нововъведения.
В реакторната установка на проекта за АЕЦ „Белене“ се използва реактор с вода под налягане с четири циркулационни кръга. Номиналната топлинна мощност е 3010 MW, а нетната полезна мощност – 1011 MW. Процесът на презареждане на горивото трае 14 дни, а плановият годишен ремонт е редуциран и трае между 20 и 50 дни в зависимост от обема на текущите ремонтни дейности.
