Н ад 60 000 многофамилни жилищни сгради, както и 1,2 млн. еднофамилни къщи се нуждаят от саниране, но няма да бъдат включени в програмата. Това стана ясно на пресконференция, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, с участие на представители на сдружения на собственици, местните власти и експерти по енергийна ефективност.
Поводът за конференцията са намеренията на правителството, които са записани и в проектобюджета за тази година да се предоставят 2,5 млрд. лева за саниране. Според експертите обаче с тези средства ще бъдат обновени не повече от 2500 сгради. Вследствие на това се харчи огромен ресурс, но с ниска ефективност. Решението не е просто в повече пари, а в правилно структурирано финансиране, смята Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Опит
Опитът от програмата за саниране, стартирала през 2015 година, показва, че 100% грантовото финансиране не води до устойчиви резултати. Досега въпреки инвестираните 2,1 милиарда лева само 4% от многофамилните сгради са обновени. Причината е, че средствата стигат само до сгради, които кандидатстват в рамките на конкретни грантови цикли. Също така няма механизъм за реинвестиране на спестяванията от енергийна ефективност. Липсва и контрол върху строителните дейности, което води до по-малки спестявания и бързо компрометиране на мерките. В същото време ограничените публични средства се насочват към домакинства с най-разнородни доходи, докато 1,8 млн. души в енергийна бедност остават без подкрепа.
Предложения
Според експерти финансирането трябва да е частично в комбинация 50% грант и 50% мек кредит с гаранции от държавни и частни финансови институции. За целта трябва да бъдат договорени преференциални условия за тези заеми, като те да се взимат от етажната собственост, а не от потребителите поотделно. Също така трябва да има възможност за хората, които имат спестявания, да бъдат изключени от заема, както и за тези, които са уязвими. За хората с ниски доходи финансирането трябва да е 100%, поясни Цанев. Парите от вноските, които ще връщат хората, могат да финансират бъдещи проекти без нужда от постоянно увеличаване на държавния дълг. За енергийно бедните домакинства трябва да има Социален климатичен фонд за субсидиране на самоучастието. Освен това държавата трябва да подпомогне собствениците с ясни насоки, техническа и административна подкрепа.
Елена Иванова
