К акво ще се случи с кредитите, лихвите и спестяванията ни след приемането на еврото - това се пита сега всеки българин, след като получихме два положителни доклада за готовността на България да стане част от еврозоната.
Кабинетът и БНБ обещават плавно и спокойно, а не стихийно въвеждане на еврото, имаме вече и контролни органи, които ще следят за евентуална спекула при превалутирането в търговската мрежа и всеки гражданин ще може да подава сигнали.
Какво трябва да знаем, за да сме спокойни:
⇒ Всички сметки и кредити автоматично и напълно безплатно ще бъдат превалутирани в евро в нощта на 31 декември срещу 1 януари.
⇒ От първия ден на 2026 година единствената валута, която ще може да се тегли от сметките на гражданите, е евро - независимо дали е от банкомат, или от клон на банка. Хората с левови и еврови сметки от Нова година ще се окажат с две еврови. Те ще могат да закрият едната безплатно в рамките на първите два месеца.
⇒ Кредитите и лихвите по тях - при тези с фиксирана лихва, тя няма да бъде променена заради еврото. Промяната на валутата не може и да бъде използвана като условие за предоговаряне на клаузи по вече сключени договори.
От 00:00 часа на 1 януари кредитите, както и всички други сметки - разплащателни, депозитни и спестовни, ще бъдат превалутирани автоматично и безплатно в единната европейска валута.
„Хората не трябва да правят абсолютно нищо, банките се подготвят вече повече от година, за да могат системите им автоматично да свършат всичко. Ако потребителите имат сметка и в лева, и в евро, през първите два месеца могат да отидат и напълно безплатно да закрият едната”, обясни кредитният консултант Тихомир Тошев.
Въвеждането на еврото няма да доведе до по-неблагоприятни условия по кредитите или увеличаване на лихвите, категорични са финансисти и икономисти.
„Според договора по съответния кредит те не са еднакви, някои са с променливи лихви, някои с постоянна. Затова ще остане това, което пише в договора. Договорът е споразумение между две страни - без ваше съгласие никой не може едностранно да го промени. Там, където има променливи лихви, те и в левове, и в евро, през годините се променят, но промените няма да са незабавни и свързани с преминаването в еврозоната”, каза финансистът Левон Хампарцумян.
„Много хора са на плаваща лихва - например тези с ипотечен кредит. Тя зависи от различни фактори. Ще има промяна, но тя ще стане плавно. На 1 януари няма да се промени нещо в лихвата. В дългосрочен план еврозоната би трябвало да е фактор за по-ниски лихви”, каза Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Въвеждането на еврото няма да се използва като повод за предоговаряне на клаузи по вече сключени договори, посочват и от Финансовото министерство.
Съветът на банкерите към гражданите е: „Да бъдат спокойни. През 2000 година хората очакваха, че заради датата компютрите ще откажат и светът ще свърши. Нищо такова не се случи. Това ще мине и ще замине. Въпросът е ние да се позиционираме в сърцевината на взимането на решенията. Ще бъдем част от процеса”, каза Хампарцумян.
🗓️ Какво предстои
► На 19-20 юни финансовите министри в Еврогрупата и Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси следва да обсъдят докладите и да одобрят препоръка от държавите членки на еврозоната до Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България, пише БТА.
► На 26-27 юни лидерите на ЕС във формат Европейски съвет следва да обсъдят конвергентните доклади и проекта на решение за приемането на еврото от България.
► На 8 юли Европейският парламент се очаква да одобри мнение по проекта на Решение на Съвета за приемане на еврото от България.
► Отново на 8 юли министрите в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) следва да одобрят правнообвързващите актове, свързани с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
► От 8 август всички търговци трябва вече да са обявили цените си и в лева, и в евро. На касовите бележки като тотал трябва да имаме сумата и в двете валути.
📝 Практическа подготовка за приемане на еврото
• България работи по подготовката от години, с първоначално по-ранна целева дата.
• Подготовката включва двойно обозначаване на цени, конвертиране на пари и сметки, адаптиране на банкомати.
• Предвиждат се мерки срещу спекулативно вдигане на цени, а информационната кампания се засилва.
• Комисията ще подпомогне процеса чрез финансиране и пряка помощ при необходимост.
📈 Икономически ползи от еврото
→ Еврозоната осигурява по-добър достъп до единния пазар, елиминира валутните разходи, увеличава ценовата прозрачност и достъпа до финансиране.
→ Еврото насърчава преките чуждестранни инвестиции и предоставя достъп до ликвидност от ЕЦБ и механизми за превенция на кризи.
→ България вече участва в органите за вземане на решения в еврозоната.
Опитът на Хърватия
Пътят на последния член на еврозоната – Хърватия, към еврото започва през 2013 г., далеч преди влизането на страната в евросъюза. Още тогава еврото се използва от много хървати за спестявания и за неофициални сделки. Цените на недвижимите имоти, на колите и на жилищата също се обявяват предимно в евро.
Хърватия влиза в така наречената „чакалня” на еврозоната заедно с България през 2020 година. С това и двете държави са задължени да изпълнят критериите и да приемат единната европейска валута. Подобно на българския лев, дълги години хърватската куна е обвързана първо с марката, а след 1999 година с евро.
Само две години след влизане в „чакалнята”, Хърватия успява да изпълни изискванията за еврозоната. Страната започва да произвежда евро с национални мотиви и да се подготвя да се откаже от куната. На 1 януари 2023 година официално се превръща в 20-ия член на еврозоната.
„В началото беше много трудно. Първоначално ни трябваха около 6 месеца и все още някои хора смятат цените в куни. Казват, че едно евро е една куна, но се объркват. Питат: „Колко са две евро?". А то е просто - две евро са 15 куни”, обяснява продавачката Земира.
Смяната на валутата се осъществява с обменен курс от 7,5 куни за 1 евро. Това е същият курс, на който средно се обменя куната и през годините преди приемането на еврото.
„Първоначално ни беше трудно да смятаме цените, но свикнахме с еврото бързо. Клиентите се ядосваха, но и те свикнаха бързо”, казва друга продавачка – Алида.
Анализ на Европейската централната банка показва, че цените на около 65% от продуктите не са се променили след преминаването към еврото. Цените на 25% от стоките намаляват, а само при около 10% се увеличават. Това води до финалната оценка, че смяната на куна с евро не е повлияла на инфлацията в страната. Докладът показва ръст в брутния вътрешен продукт, който следва типичния процес на растеж, наблюдаван в страните, приели еврото.
„Продължаващите промени създават възможност за глобален възход на еврото и това е отлична възможност за Европа да поеме по-голям контрол над собствената си съдба”, казва Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка.
Загреб оценява стойността на преминаването от куна към евро на около 266 милиона евро. По-голямата част от разходите били за сметка на банковата система.
В Хърватия 76% от анкетираните признават положителното въздействие на еврото, като се акцентира върху ръста на чуждестранни инвестиции поради сигурната и стабилна валута.
*Източник: NOVA
