А втоматичните механизми за скок на минималната заплата и на възнагражденията в сектор „Сигурност“ се очаква да бъдат премахнати догодина.
Намеренията на правителството са през 2026-а да бъдат приети законодателните промени за отвързване на тези заплати от средната за страната, стана ясно от изказване на премиера Росен Желязков. Бизнесът обаче настоява това да се случи още тази година и промяната да бъде отразена в бюджет '26.
„Голяма част от вижданията на правителството за отвързване на минималната работна заплата от средната и за отвързване на възнаграждения в публичния сектор, свързани със средната работна заплата, трябва да намерят своите законодателни решения през следващата година“, заяви вчера премиерът Росен Желязков.
ЕДНИТЕ ИСКАТ, ДРУГИТЕ НЕ ДАВАТ: Тристранката пак не се разбра за минималната заплата
Той обясни, че бюджетът за 2026-а е по-скоро консервативен, за да може спокойно и без социално напрежение да навлезем в следващата година. Реформаторските политики щели да бъдат провеждани бавно и еволюционно, за да няма недобре премислени реформи. По думите му трябва да се намери необходимият баланс, защото бюджетът трябва да отговори и на страховете на обществото. А те са да няма висока инфлация и намаляване на доходите, като същевременно държавата да продължава да инвестира в инфраструктура.
Закони
Обвързването на заплатите в сектор „Сигурност“ със средната заплата в страната влезе в сила от началото на тази година по силата на промени в специалните закони. В резултат в бюджета за 2025-а залегнаха с 50% повече пари за възнагражденията на полицаи и военни. Това доста натежа на държавните финанси.
БЮДЖЕТ 2025: Търсят 200 млн. лв. за 10% ръст на заплатите!
С новия бюджет за догодина автоматичните формули дават средно 12% ръст на възнагражденията в този сектор. Докато за редовите държавни служители в останалите ведомства предвиденото повишение на възнагражденията ще е с 5%. Тези 5% засягат само 2/3 от работещите в публичния сектор. Останалите 1/3 са на автоматични формули. В резултат общият разход за възнаграждения в бюджета набъбва с 8,1%. Според Любомир Дацов от Фискалния съвет максималното нарастване на разходите за персонал за догодина трябва да е с 6,4%, колкото се прогнозира, че ще е номиналният ръст на брутния вътрешен продукт.
Директива
По отношение на отвързване на минималната заплата от средната пък се водят разговори между синдикатите, работодателите и държавата като медиатор от около две години. В рамките на тези разговори трябва да се намери механизъм, който да отразява изискванията на директивата на ЕС за адекватността на минималните заплати. И до момента обаче бизнесът и синдикатите не могат да си стиснат ръцете. Синдикатите настояват водещ критерий за нивото на минималната заплата да е издръжката на живота.
А бизнесът иска ключов показател да е производителността. В момента автоматичният механизъм предвижда минималната заплата за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. Още от приемането на тази формула бизнесът иска тя да отпадне. Формулата дава размер на минималната заплата догодина от 620,20 евро.
Съвет
Очаква се в четвъртък да има нов опит за провеждане на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което сметките за държавните приходи и разходи за догодина да бъдат обсъдени със синдикатите и работодателите.
Първото заседание на Тристранката преди седмица пропадна, след като работодателите го бойкотираха, недоволни от предложенията за вдигане на осигуровките с 2 процентни пункта и на данък дивидент от 5 на 10 процента, както и от по-стръмното нарастване на максималния осигурителен доход.
Позиция
„Оставаме на позицията да не се вдига данъчно-осигурителната тежест. Ако няма промяна в бюджета, по-вероятно е отново да не отидем на Тристранния съвет“, коментира пред „Телеграф“ Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му вдигането на данъци и осигуровки не решава проблемите, ще се влоши инвестиционната среда и в крайна сметка няма да се постигнат повече приходи. Той смята също така, че не бива да се чака догодина за отмяна на механизмите за автоматично вдигане на възнагражденията. „Законодателните решения могат да се вземат сега и това да залегне още в бюджета за 2026-а. Такива обещания ги слушаме отдавна. Искаме ефективност на разходите и да не се повишават данъците, с което да се финансират текущи разходи и заплати“, коментира още Иванов.
Синдикатите също обмислят да не ходят, ако има втори опит за Тристранка, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, цитиран от NOVA. “Предложих на Пламен Димитров (президента на КНСБ – бел. ред.), ако властта се интересува само от това какво мислят работодателите, този път ние да не отидем”, обясни Манолов. Пред Би Ти Ви той каза, че днес синдикатите са поканени на среща с ГЕРБ.
Премиерът Росен Желязков коментира, че бойкотът на Тристранката няма да блокира бюджетната процедура. „Бюджетната процедура не може да бъде блокирана, защото това е автономно право на правителството да внесе бюджет, а Народното събрание да го приеме. Тристранният диалог е форма на координация и процедура, която не ограничава правителството, но е важна за постигането на социалните интереси на всички, каза Желязков и добави, че се надява тази седмица проектът на бюджет да бъде внесен в Народното събрание.
Кметът Терзиев: Субсидията за градския транспорт е изчезнала
Субсидията за градски транспорт на София е изчезнала, обяви столичният кмет Васил Терзиев в коментар за проекта на бюджет 2026, публикуван във Фейсбук.
"В бюджета за 2025 г. тя беше 106 млн. лв., плюс 15 млн. лв. допълнителна помощ от Министерския съвет (спомняте си онези пари, с които „решиха“ кризата с транспортната стачка). За 2026 г. - пълна неизвестност в бюджета", написа Терзиев.
Сачева: НСТС ще разгледа бюджета следващата седмица
Той пита колко средства ще отдели държавата за градския транспорт на столицата, за да се гарантира стабилността на една от най-големите транспортни системи в България.
Милен Велчев: Проектът е прахоснически
Бюджетът, предложен от управляващите, е прахоснически, а фискалната му политика води страната към разруха. Тази оценка направи бившият финансов министър Милен Велчев в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Според него увеличаването на данъчната и осигурителната тежест в условия на икономически растеж е грешен подход. „Не може целта на бюджета да бъде спазване на ограничението от 3% дефицит. Тези ограничения са за период на рецесия“, подчерта Велчев. Според него в условия на икономически растеж, какъвто има в момента, бюджетът трябва да бъде балансиран или с излишък, а не да се доближава до максимално допустимия дефицит.
София Симеонова
