У величението на средната пенсия за последните пет години е с 8 лв. на ден чисто след приспадане на официалната инфлация.
Тази сума стига възрастните хора да сложат в потребителската си кошница малко повече от три кренвирша допълнително.
Това показват изчисления на „Телеграф“ на база данните от статистическия годишник на Националния осигурителен институт.
През 2019 г., преди да започне процесът на малко по-чувствително увеличение на пенсиите, средният месечен размер за всички видове пенсии е бил 383,03 лева. Тук обаче влизат не само плащанията за стаж и възраст, които са с най-голям дял. Включват се и инвалидните пенсии, социалната пенсия за старост и много други. Пет години по-късно, период, в който освен ежегодната индексация бе направено и преизчисление на парите за възрастните хора, средната пенсия за 2023 г. вече е 784,48 лева. Това е приблизително двойно увеличение.
Инфлация
Периодът обаче се характеризира с много висока инфлация, което означава, че чистото повишение е много по-малко от 400-те лева разлика. Калкулаторът на сайта на Националния статистически институт сочи, че инфлацията за този 5-годишен период е около 37%. Това означава, че тя е отхапала около 150 лева от ръста от 400 лв. Така остават чисто по около 250 лв. отгоре в джоба на пенсионера, което на ден прави по около 8 лева. Реално обаче чистото увеличение може да излезе и по-малко, ако се гледа само инфлацията на малката потребителска кошница. В нея влизат основните продукти, които слагаме на трапезата си и поради тази причина тя е доста по-релевантна към потреблението на пенсионерите.
Заплати
Ковид пандемията и войната в Украйна ни докараха високата инфлация, която пък повлече и значително повишение на заплатите. Данните обаче сочат, че темпът на нарастване на пенсиите в петгодишния период от 2019 до 2023 г. надвишава темпа на нарастване на възнагражденията на работещите. Без да се гледа инфлацията, при заплатите увеличението е под два пъти – от 1267 на 2012 лв., докато при парите за възрастните хора то е малко повече от двойно. Поради тази причина, ако през 2019 г. средната пенсия е била 30,2% от заплатата, то през 2023 г. този процент нараства вече до 39 на сто.
Продължителност
Един от най-важните показатели е това за колко време възрастните хора получават парите си за старост, за които са работили през трудовия си живот. Оказва се, че този показател почти не се изменя през последните пет години. Мъжете получават пенсия средно в продължение на 19 години, докато дамите се „радват“ на пенсия седем и половина години повече или средно 26,5 години. Това е така, защото жените се пенсионират по-рано, а и живеят по-дълго от представителите на силния пол. Статистиката показва, че на хората на 65, прекрачили току-що в пенсионна възраст, очакваната продължителност на живота е малко над 15 г. За дамите тя е около 17 години, а за мъжете 13 г.
Ранно
Очевидно е, че по-дългият период, в който пенсионерите у нас получават пенсия, не се дължи на дълголетие на населението. Една от причините за разминаването е, че в статистиката влизат и много хора, които по закон могат да се пенсионират по-рано. В тези групи попадат работилите при тежки и вредни условия на труд, полицаи, военни, учители. А за останалите в най-масовата категория труд важат общите правила: през 2024 г. мъжете излизат в пенсия при навършени 64 г. и 7 месеца и с натрупан поне 39 и половина години стаж, а дамите – на възраст 62 г. и 2 месеца и поне 36 и половина години стаж.
Показатели за периода 2019-2023 г. (в лв.)
Година 2019 2020 2021 2022 2023
Средна месечна работна заплата за страната 1267 1391 1561 1770 2012
Среден месечен размер на пенсията за всички видове пенсии 383,03 437,17 536,71 674,54 784,48
Среден размер на пенсията към средната заплата 30,2% 31,4% 34,4% 38,1%39%
Доходите растат повече от разходите
При забавящата се инфлация в страната доходите на домакинствата в България през второто тримесечие на тази година се задържат на по-високото си ниво спрямо разходите. Националният статистически институт (НСИ) отчита, че тримесечният общ доход средно на лице от домакинство от април до юни на годишна база нараства с 20,5% до 3216 лв. За същия период общият разход средно на лице от домакинство е 2826 лв. и за една година се увеличава с 18,8%.
НСИ отчита, че в структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (29,5%), следвани от разходите за данъци и социални осигуровки (14,8%), за жилище (14%), и за транспорт и съобщения (11,5%). Между хранителните продукти, на които нараства потреблението средно на лице от домакинство, с най-голямо увеличение на годишна база са плодовете - от 10 на 12 кг, зеленчуците - от 19,2 на 20,2 кг, и месото - от 9,6 на 10,1 килограма. Най-голямо намаление за една година има при потреблението на хляб и тестени изделия - от 17,7 на 16,9 килограма.
София Симеонова
