Д исциплината, подготовката и доверието са ключовите фактори за успешното приемане на еврото в България. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на събитие на Атлантическия съвет, проведено в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон.
По думите му присъединяването към еврозоната е резултат от дългогодишен процес, а не от краткосрочно решение. „Еврото не създава доверие - то го затвърждава“, подчерта Радев, като отбеляза, че страната е извървяла път на подготовка в продължение на десетилетия.
Дисциплина
Той посочи, че валутният борд в България е допринесъл за стабилна финансова дисциплина и за поддържането на едно от най-ниските нива на публичен дълг в Европа. Допълнителен принос за готовността на страната имат участието във валутния механизъм ERM II и в Банковия съюз на ЕС, които са помогнали за съгласуване на политики и изграждане на институционален капацитет.
В рамките на форума бяха обсъдени и перспективите пред еврозоната. Еврото от самото начало е замислено като валута за Европейския съюз, а не като световна валута. Напоследък обаче се чуват все повече призиви от други части на света еврото да поеме силна международна роля, каза Мартин Кохер, който през 2025 г. бе избран за гуверньор на Националната банка на Австрия. Разширяването винаги е имало важно значение за еврозоната и през следващите години ще има още страни членки на ЕС, които да станат кандидати за влизане във валутния съюз.
Разширяване
Този процес е свързан с нарастващия обем на международните плащания, но също така и с геополитически аспекти, както и с успехите на еврото. Най-важното обаче е Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да изпълнява мандата си и да е пример за независимост, подчерта Кохер. При създаването на еврозоната Швеция решава през 1999 г. да не се присъедини към нея, а през 2003 г. отхвърля еврото на референдум. Швеция следва сходен модел на макроикономически и фискални показатели като еврозоната и би могла да отговори на критериите за присъединяване, каза Кохер.
По отношение на работата с общественото мнение и политическия дебат Димитър Радев открои още един ключов аспект от опита на България – тясната съвместна работа с бизнес асоциациите, университетите и неправителствените организации.
“Това помогна да се обяснят процесите и чрез платформите на тези организации да се стигне до много хора“, каза в заключение Радев
