0

О тпадането на задължителния одит за между 3 и 4 хиляди фирми ще доведе до съществено увреждане на средата за правене на бизнес в България.

Това предупреди пред „Телеграф“ председателят на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) Илия Илиев.

Одиторите предупреждават, че има риск да се наруши прозрачността във финансовите отношения на тези предприятия не само спрямо трети лица, като държавни регулатори, кредитори, финансовата система, но и в отношенията помежду им, с наетия персонал и бизнес партньорите в страната и чужбина.

Закон

Припомняме, че през лятото с промени в Закона за счетоводството парламентът изненадващо вдигна двойно праговете за задължителен финансов одит на 4 милион лева балансова стойност на активите и 8 млн. лв. годишни нетни приходи от продажби. Измененията бяха приети под формата на „редакционна поправка“, предложена от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), без никакви дебати и без оценка на въздействието.

Очаква се част от предприятията, които остават под прага, обаче да продължат да си правят одит на доброволни начала, защото това им го изискват доставчици, клиенти и банки и защото е добра практика.

Според Илия Илиев са несъстоятелни мотивите, че с вдигането на праговете се намалява административната тежест. Един одит струва средно 3-4 хиляди лева. Ако приемем, че срещу 4 милиона лева приходи стоят 3 милиона лева разходи, то разходите за одит са едва 0,1%.

Поправката е приета без никакъв преходен период и влиза в сила веднага. Добре е, когато се правят такива драстични промени, страните да имат време да реагират, посочи Илиев.

Препоръки

Одиторът не само помага на финансово-счетоводния отдел. Най-ценното нещо, което одиторът прави, това е вътрешният доклад с констатации и препоръки не само от счетоводен характер, но и за системите за управление и контрол, посочват от ИДЕС.

От института дават пример и с опита на Швеция, където през 2010 г. също се предприела подобна реформа. През 2017 г. шведите обаче правят оценка на реформата и констатират, че нито една от целите не била е постигната, напротив, имало влошаване на средата и повишен риск от фалити.