В Столичната община има 1720 сгради паметници на културата - единични и групови паметници на културата, както и паметник от списъка на ЮНЕСКО - Боянската църква, съобщи главният архитект на София Здравко Здравков при представянето на разработка за актуализация на недвижимите културни ценности в част от центъра на града.
В Столичната община има 1720 сгради паметници на културата - единични и групови паметници на културата, както и паметник от списъка на ЮНЕСКО - Боянската църква, съобщи главният архитект на София Здравко Здравков при представянето на разработка за актуализация на недвижимите културни ценности в част от центъра на града.
Основният проблем при сградите паметници на културата е, че голяма част от тяхното производство по деклариране е извършено в 70-те, 80-те години на миналия век и сега много от тях са в декларационен режим. Здравков обясни, че не са завършени процедурите по тяхното обследване и доказване на тяхната значимост със съответните допустими намеси, които всеки път провокират въпроси за това дали може да бъде променян техният облик.
Тези намеси трябва да бъдат определени с режимите на защита,
категоричен бе главният архитект.
В тази връзка НАГ започва изготвянето на такива режими в уличните ансамбли в участъка между бул. "Патриарх Евтимий", ул. "Г.С.Раковски" и ул. "Граф Игнатиев" (улиците "Преспа", "6-ти септември", "Хан Аспарух", "Неофит Рилски" и "Струмица"). В участъка има 14 сгради паметници на културата, четири от тях са декларирани като паметници на културата, но с необходимост да бъдат допроучени, за да могат да бъдат определени техните режими за намеса, каза главният архитект. В района обаче има седем сгради със свален статут и девет, които са били обект на проучване и за тях още не е приключила процедурата, което според Здравков е стряскащо, защото това застрашава тяхното запазване. Задачата на НАГ по разработката е да се създадат режими, които да докажат ценността на сградите там и се даде "рецепта" за изчистването на средата. По думите на главния архитект през годините е имало различни намеси, които са обезличили сградите -
саниране, неправилно изградени огради, множество климатици, загрозяващи фасадите, външни кабели.
Независимо дали една сграда притежава статут на недвижима културна ценност или попада в обхвата на груповия паметник, нашата цел е да определим допустимите намеси, подчерта Здравко Здравков.
Той даде за пример т.нар. Малки пет кьошета, уютен район с много малки магазини и кафенета с характерен дух, запазен на много малко места в София. Улиците в района са с павирани настилки, които са обявени за паметник на културата, тъй като голяма част от тях са изградени преди 1944 година. Застрояването там оформя специфични градски пространства, мястото е любимо за туристите и столичани. Голяма част от заведенията там обаче са завзели дворните пространства, което също трябва да се регламентира.
Целта на разработката на НАГ е да се възстановим автентичността на градската структура като най-важното е да бъде върнат статутът на сгради недвижима културна ценност,
посочи главният архитект. В тази връзка основното предложение е да бъдат довършени производствата по опазване на вече декларирани сгради. Здравков съобщи, че в разработката се предлага да се предостави статут, с който да се гарантира опазването на сграда на ул. "Хан Крум" 30, както и на сгради на ул. "Граф Игнатиев" 46, ул. "Цар Шишман" 45, ул. "Хан Крум" 20. Сградата на "Хан Крум" 30, която е ползвана преди от "Софийска вода", е била обект на сериозен инвеститорски интерес. "Тя попада между два калкана и имаше поредица инвестиционни предложения за изграждане на нова сграда между тези два калкана. Нашето желание е да защитим тази сграда и тя да не бъде премахната. Множеството проекти, които виждах през последните пет години, не предвиждат нейното запазване", обясни главният архитект.
Монитор
