С редната работна заплата на IT-тата у нас е близо 5000 лева. Секторът у нас отчете ръст на приходите с 920 млн. лв. за година. Също така са открити нови 5000 работни места, оборот от близо 5.5 милиарда лв. и над милиард лева платени данъци през миналата година. Това показва докладът на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), който беше представен по време на дискусията "Софтуерният сектор - двигател на икономическия растеж".
Средната работна заплата на IT-тата у нас е близо 5000 лева. Секторът у нас отчете ръст на приходите с 920 млн. лв. за година. Също така са открити нови 5000 работни места, оборот от близо 5.5 милиарда лв. и над милиард лева платени данъци през миналата година. Това показва докладът на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), който беше представен по време на дискусията "Софтуерният сектор - двигател на икономическия растеж".
През 2005 г. оборотът на сектора е бил едва 258 млн. лв., а делът на индустрията едва 0.57% от брутният вътрешен продукт, днес приходите достигат над 5.475 милиарда лева за 2021 г., което е 4.3 на сто от БВП.
Основен принос за ръста имат компаниите, които работят за външни пазари - 80% от приходите са от износ, който достига 3.8 млрд. лв. На пазара в България работят 60 глобални софтуерни компании, а предприемачи от повече от 20 националности от цял свят продължават да отварят нови компании, R&D центрове и back офиси. И над 70 нови софтуерни компании от 14 държави са открили свои офиси у нас през 2020 г.
Близо 50 000 души работят в IT бранша у нас. В следващите години ще са необходими поне още над 30 000 нови кадри. Само през миналата година са наети 5000 специалисти. Заплащането на софтуерните специалисти у нас спрямо стандарта на живота продължава да изпреварва това в Германия и Великобритания, твърдят от БАСКОМ. Кадри от Украйна, Русия и Беларус предпочитат да работят у нас, отколкото в Полша или в Германия. България обаче трябва за облекчи спънките пред тези специалисти, свързани с издаването на синя карта и статута на техните семейства. Практиката показва, че те се заселват предимно в изоставени села, като по този начин подпомагат местната икономика в обезлюдяващи се региони.
Наблюдава се и крехка устойчивост на тенденцията новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании те достигат 13% от общия брой служители, посочиха от БАСКОМ. Дори и в години на криза, локдауни, фалити и покачваща се инфлация, средните възнаграждения в сектора продължават да растат, се похвалиха от асоциацията.
Средната работна заплата на един специалист в бранша през миналата година е била 58 284 лв. или 4857 лв. брутна месечна заплата. Това е над 3 пъти по-високо от средната за страната ни.
Секторът обаче не одобрява вдигането на максималния осигурителен доход, защото го смята рисков за развитието на сектора. В Бюджет 2022 е заложено вдигането на максималния осигурителен доход от 3000 лв. на 3400 лв., като по този начин се удря предимно IT секторът.
В следващите 20 години, всяка професия, независимо в кой сектор е тя, ще изисква креативност и технологични умения.
Председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Доброслав Димитров очаква позитивните тенденции за развитие да продължат и IТ сектора като принос в икономиката скоро да задмине земеделието и туризма. Една от мисиите на Министерството на иновациите и растежа ще е да подпомага развитието на софтуерни специалисти, каза министърът на иновациите Даниел Лорер, който призова сектора да залее ведомството му с пилотни проекти и настоя за редовен диалог с бранша.
"Единият от начините, който виждаме дългосрочно, е да имаме Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката (МОН), за да можем да служим като проводник на това, което е необходимо към бизнеса по много по-активен начин", обясни Лорер. Той допълни, че ще съдейства и за привличане на кадри от други страни, като за пример даде Украйна и Грузия.
През следващите години държавата ще инвестира в сектора у нас над 400 млн. лв. под най-различни и нови форми за дигитализация и модернизация, каза министърът на иновациите. "По Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено сериозно финансиране за дигиталната икономика, част от тях са 146 млн. лв. за дялови инвестиции, нещо, което го нямаше през последните години, но отново ще стартира", обеща Лорер. Той допълни, че за технологична модернизация на компаниите, свързана с хардуерно оборудване и софтуерно обезпечаване към него, са предвидени още около 260 млн. лв.
Монитор
