С ъдбата на българина Кръстьо Раковски, роден в Котелското село Градец на 1 август (стар стил) 1873 г. е крещящо доказателство, че когато човечеството не си извади поуки от миналото, неизменно повтаря грешките си. Събитията в Украйна в последните седмици са убедителна илюстрация.
Рожденото име на Кръстьо Раковски е Кръстьо Георгиев Станчев. По майчина линия е племенник на Георги Сава Раковски, потомък е и на участника във Велчовата завера капитан Георги Мамарчев. Баща му е заможен търговец.
Преселване
През 1880 г. семейството му се преселва в румънска Северна Добруджа, там баща му купува земя. Кръстьо остава да расте и учи в България, докато не е изключен от Габровската гимназия поради увлечението му по зараждащата се лява политика. Записва медицина в Женева, където се сприятелява с бащата на руския марксизъм Георгий Плеханов и с Роза Люксембург. После специализира в Берлин, но е експулсиран от там. Накрая през 1897 г. завършва образованието си в Цюрих и Монпелие. Отбива военната си служба като медик в румънската армия. Живее за кратко в Петербург със съпругата си - рускиня, но бяга от репресиите на цар Николай II и се установява в Париж. През 1904 г. се завръща в Румъния, в наследения от баща му обширен чифлик в Мангалия. През Балканските войни в чифлика живее Лев Троцки като военен кореспондент, а самият Раковски е кореспондент за Балканите на френския L'Humanite.
Протести
През румънския период от живота си д-р Раковски организира протестите в подкрепа на разбунтувалите се моряци от броненосеца "Потьомкин". Прогонен е от румънското правителство, три пъти се опитва нелегално да се върне в страната и накрая e допуснат обратно след прякото застъпничество на френския премиер Жорж Клемансо. Д-р Раковски става съосновател на Румънската социалдемократическа партия и два пъти неуспешно се кандидатира за депутат. В навечерието на Балканската война призовава за мир и впоследствие остро се противопоставя на румънската инвазия в България и на анексирането на Южна Добруджа.
Пост
Прогонен окончателно от Румъния, д-р Раковски се установява в Петроград през 1917 г., но малко преди да бъде арестуван, избягва в Стокхолм, а година след Октомврийската революция се завръща в Петроград. След разпадането на Руската империя Украйна става предмет на кървави конфликти между Русия и новообразувалата се Полша. Само за четири години в различни части на територията на Украйна са създадени 4 отделни държави. Названията им са Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република и Украинска съветска република. Тези територии стават арена на едни от най-кървавите конфликти по време на гражданската война в Русия. Казаците са начело на борбата срещу присъединяването към СССР. И до днес много хора в Украйна тачат като национални герои казашкия атаман Симон Петлюра и анархиста Нестор Махно-Бащицата. През 1921 г. в Украйна се повтаря историята отпреди векове. Съгласно Рижкия договор Източна Украйна става част от Съветска Русия, а Галиция – част от Полша. В края на 1922 г. е обявено създаването на СССР и се появява и Украинската съветска социалистическа република (УССР). Тя възприема идеологията на Украинската съветска република, поглъща и останалите три украински държави. Първи премиер на УССР до 1923 г. е българинът Кръстьо Георгиев Станчев, приел по време на дългогодишната си емиграция руското име Християн Георгиевич Раковски. Ленин го назначава и за народен комисар на СССР по външните работи. В това време задочно е осъден на смърт в Румъния. Като премиер българинът смята, че Украйна и другите съветски републики трябва да запазят повече самостоятелност. Сталин обаче е на обратното мнение.
ТРОЦКИСТ
През 1922 г. след заболяването и оттеглянето на Ленин д-р Раковски се присъединява към Троцки и опозицията срещу Сталин. От премиер на Украйна е понижен и изпратен посланик в Лондон, за да договори британското признаване на СССР, а след това със същата мисия и статут е и в Париж. Отказва да връчи акредитивните си писма в продължение на 50 дни, докато протоколът в Елисейския дворец не се съгласява това да стане под звуците на "Интернационала“?! Като троцкист след XV конгрес на КПСС вече окончателно е обявен за враг на народа и заминава за първото си заточение в Сибир - първо в колония в Астрахан, а после в Барнаул. В лагерите се среща с Никос Казандзакис и с нашумелия американски журналист Луи Фишер. Едва през 1934 г. с писмо до в."Правда" Раковски признава "грешките си". За да пародира произвола, в съда се самообявява за германски, британски и японски шпионин едновременно. Обвинен е и за принадлежност към „контрареволюционната група“ на приятеля му Лев Троцки - създателя на Черния интернационал. Наскоро преди това и Троцки е бил екзекутиран в далечно Мексико от пратеника на НКВД Роман Меркадер. Раковски се отказва формално от Троцки и тогава му е разрешено да се върне в Москва. През 1937 отново е арестуван в Голямата чистка и съден заедно с Бухарин, маршал Тухачевски и други болшевики. Обвинен е отново в шпионаж, но за разлика от другите е осъден не на смърт, а на 20 години каторга. Излежава присъдата в подземията на специалния затвор на НКВД в град Орел до септември 1941, когато заради германското нахлуване Сталин заповядва всички политически затворници да бъдат разстреляни.
РАЗСТРЕЛ
На 11 септември 1941 г. войските на Вермахта наближават град Орел, а 68-годишният затворник е на челно място в изготвения от Сталин смъртен списък. Така приключва земния си път първият премиер на Украйна и външен министър на Съветска Русия в Лондон и Париж. Нароченият за шпионин и авантюрист Кръстьо Георгиев Станчев остава в историята с фамилията на славния си вуйчо Георги Сава Раковски. Д-р Кръстьо Раковски е признат за „световна личност“!
Раковски с българския премиер Александър Стамболийски
Раковски с Лев Троцки
