В ойната в Украйна, инфлацията, забавянето на плана за възстановяване и пандемията ще забавят икономиката на България, сочи пролетният доклад на Световната банка.
Един от рисковете за икономиката, който банката предвижда, е повишаването на броя на заболели от корононавирус след падането на мерките у нас, като за определящ фактор се посочват ниските нива на ваксинация.
Очаква се инфлацията, която е световен проблем, а през януари достигна в България 10%, да продължи да свива покупателната способност на българите и да увеличи бедността най-малкото до средата на годината. Прогнозите са, че през 2022 г. годишната инфлация на потребителските стоки ще достигне 9,3%. Това е близо три пъти повече от инфлационния процент през 2021 г., който бе 3,3%.
Друг проблем е забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост, както и на оперативните програми по бюджета на ЕС за 2021 - 2027 г. Планът на България бе одобрен едва миналата седмица при посещението на шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен у нас, а се очакваше това да стане още в края на миналата година. Заради късното одобрение, България ще получи по-късно обещаните по плана малко над 12 млрд. лв. Това на практика ще забави и намеренията на правителството да увеличи инвестициите на публични средства. Сериозен ще е натискът над кабинета да компенсира и щетите от войната. Но въпреки това в доклада се отбелязва като положителен факт, че България вече има редовно правителството след неуспешните два парламентарни вота миналата година.Предвид тези фактори, Световната банка очаква почти една трета по-бавен ръст на българската икономика през 2022 г.
Евентуален ръст в средносрочен план се очаква от два фактора - публични инвестиции на евросредства и подобрени очаквания на бизнеса заради предстоящо влизане на България в еврозоната. Отбелязва се обаче намаляване средно с 1,7% годишно на нетните преки чуждестранни инвестиции.Засега очакванията са за растеж на българската икономика с 4,3% за 2023 г. и 3,7% за 2024 г., когато се очаква страната ни да влезе в еврозоната.
