З а обществото ни, достигнало период на морален полуразпад, се вижда някаква светлина в тунела със заявката за въвеждането на задължителен предмет Вероучение (Религия) в училищата. В дъното стои инициативата на Българската православна църква (БПЦ) и патриарх Даниил. Тази седмица се проведе дискусия по темата, организирана от КНСБ. На нея просветният министър Красимир Вълчев анонсира задължителен проектопредмет „Добродетели и религии“. По тези теми разговаряме с богослова д-р Десислава Панайотова от Културно-просветния отдел на БПЦ-Българска патриаршия.
- Д-р Панайотова, удовлетворени ли сте от формулировката на новия учебен предмет „Добродетели и религии“ и успех или леко отстъпление е тя от инициативата на БПЦ за въвеждането на задължително Вероучение в родното образование?
- Тази формулировка е работна. За нас подлежи на положително отношение, но също така и на промяна. По-същественото е съдържанието на учебния предмет и неговите вътрешни разновидности, които тепърва ще се уточняват. Ако под общата рамка Добродетели и религии се включат разновидности, които и в момента ги има в българското училище, „Християнство - православие“, Българската православна църква няма причини да не одобри въвеждането на подобен формат на предмета в задължителните учебни часове.
- Каква равносметка си правите от тазседмичната дискусия по темата, пък и от това, което чувате в последните дни и седмици?
- За мен доминиращото мнение в българското общество е абсолютно положително, което е очевидно. Явно вече сме съзрели за това, че образователната ни система има нужда от задължителен предмет, свързан с религията и нравствеността. Отне ни обаче много години, докато стигнем дотук. Имаше една прекалена поляризираност на мненията, която се дължеше на постпропаганден комплекс, наследен от комунистическите времена. Тогава на училището се гледаше като на защитена зона за религиозните традиции, за познанието относно църковната история и нравственост. Докато това вече е надживяно. За мен доминиращото мнение в обществото „за“ учебния предмет Религия показва, че народът ни е съзрял и нацията ни навлиза в един друг по-добър исторически период.
- Все пак има ли гласове и против Вероучението. Чуха ли се те по време на дискусията, от кои среди идваха те и с какви аргументи?
- Не, нямаше гласове против. По мое впечатление имаше един всеобщ консенсус.
- Аз слушам от известно време различен тип дискусии, в които психолози, пък и родители изказват опасения, че въвеждането на такъв задължителен учебен предмет е архаизъм, че щял да направи невинните деца раболепни и без самоуважение, без критично мислене, защото всичко ще се приема като Божия воля, което се сравнява с едно средновековно мислене.
- Според мен подобни реакции показват една недостатъчна запознатост с проблематиката, както и непознаване на досега прилаганата практика в преподаването на Религия, която има своите добри модели и резултати. Показва и непознаване на учебниците по Религия, които са в обращение вече повече от 4 години и се използват (специално говоря за синодалните учебници). В тях освен изключителен дял, посветен на християнските нравствени добродетели, по-висши от които светът не познава, се застъпват и изключително много теми, касаещи взаимоотношенията между хората, поощряващи критичното мислене на децата и самостоятелните мнения. Т.е. по никакъв начин родителите не бива да се притесняват, че в часа по Религия детето им ще бъде лишено от свободната си воля, от свободния начин на възприемане на материята или пък ще бъде принудено да се занимава с неща, които са му чужди. Напротив, в тези часове децата разширяват кръгозора си, навлизат във високите сфери на морала, за които в останалите часове, а и в ежедневието им, рядко намират време.
Преди дни деца рисуваха небесния покровител на българския народ св. Йоан Рилски в Искрецкия манастир.
Освен това имат възможност за правене на много интересни упражнения, които методически са разработени по много елегантен и възрастово съобразен начин. Всичко това, освен че развива интелекта им, е винаги поднесено по актуален начин, свързан със съвременния живот. В този смисъл по никакъв начин религиозното образование не е архаично, както не бих казала, че е архаичен духовният аспект на човека, неговите емоции и чувства, които са невидими, но са реални за всеки един от нас. Както не е и архаичен този важен въпрос, стоящ пред всеки един от нас, какъв е произходът на живота ни, смисълът и предназначението му и имаме ли идеал. Според мен тези неща не подлежат на изхабяване, а са вечно актуални. Предметът Религия ще повдигне самосъзнанието на децата и чувството им за достойнството на техния личностен път, за значението на тяхното място и роля в обществото ни.
- Има ли статистика или някакви данни за престъпността в общности, в които децата са изучавали или са възпитавани според Десетте божи заповеди?
- Представители на Министерството на вътрешните работи (МВР) са ми споделяли, че региони в България, както и общности, в които се изучава по-масово Религия в училище, се наблюдава по-ниска криминогенна обстановка, по-малък брой на престъпленията. По една много важна причина: освен че самото дете като личност възприема себе си като по-отговорно пред някакъв висш авторитет, то започва да изгражда в себе си чувство за отговорност пред общността, в която живее. Това го възпира от криминални действия. Така че ролята на религиозното образование и в това отношение е изключително важна.
- Преди 1944 г. в Царство България е имало Вероучение години наред – на мен наскоро ми попадна един учебник от 1943 г. със св. Иван Рилски на корицата. Но как според вас това се е отразило на обществото ни в онези тежки времена?
- Слава Богу Българската православна църква от първите години на Освобождението ни от османско робство започва една изключително активна просветна дейност вече в светското училище. Държавата поощрява и подпомага този процес, което способства за една по-голяма хомогенност на социалния живот, за едно цялостно издигане равнището на етноса, на образоваността на българина в края на XIX и началото на XX век. И особено важно последствие е чувството и съзнанието за йерархичност в света и за обществен ред. Именно тогава децата живеят с нагласата, че над тях има друг авторитет - родителят, учителят, ако са вярващи, защо не и самият Бог, знаят за своя светец покровител, следват неговия благ и дивен пример, и като резултат се изграждат като по-добри граждани на обществото.
- Според историци благодарение на този мироглед сме оцелели не само във времената на робството, но и при войните след това и в двете национални катастрофи и последвалите ги дълбоки обществено-политически кризи.
- Разбира се, и аз считам, че няма нищо по-хубаво наред с всички знания, които децата получават в школото днес, да научат повече и за същинския дълбок смисъл, примерно на християнските празници (онези, които биха избрали да изучават Християнство-Православие) и свещените събития, които стоят в основата им.
Православният морал спасява нацията по време на световните войни.
А така и много по-пълно ще преживяваме християнските и националните ни традиции, ако познаваме вярата, която е изградила България от IX век насам. Иначе в противен случай религиозността се превръща в суеверие.
- Предвижда се въвеждането на новия предмет при първолаците. Гледайки обаче какво се случва сред малко по-големите ученици, как нападат и бият хора по моловете, отписваме ли ги тези поколения като поредните изтървани в морално и въобще в човешко отношение?
- Искането на БПЦ е предметът, който ще стане задължителен, е да обхваща учениците от 1-ви до 12-и клас, включително. Разбира се, трябва да сме реалисти, защото тази значителна образователна реформа изисква както време за реализация, така и за осигуряване на кадри. В този смисъл предметът ще бъде въведен поетапно, надяваме се за всички класове. Тези детайли предстои да бъдат решени от Министерството на образованието.
Агресията сред подрастващите заля и моловете.
Любомир Старидолски
