Н амираме се в навечерието на най- светлия християнски празник - Възкресението на Божия син Исус Христос. Но преди него са дните на Страстната седмица, през която той преживява най-големите си душевни и физически страдания и отпраща най-значимите си послания. Но Страстната седмица разказва и за нещо друго – колко непостоянна може да бъде тълпата, ако се окаже разочарована в очакванията си. И как юдеите, посрещнали Исус с „Осанна“, само след шест дена скандират пред Пилат, който се опитва да спаси Исус, „Разпни го!
Макавеи
За да разберем всичко това, трябва да се върнем две столетия преди времето на Спасителя. Първата книга Макавеи разказва, че сирийският цар Антиох Епифан поставя статуя на Зевс в йерусалимския храм и се опитва да наложи езичеството. Всеки, който се противопоставя, е арестуван и екзекутиран.
Юда Макавей сразява цар Антиох. Гравюра на Гюстав Доре.
Свещеникът Мататия повежда народа на въстание, което е продължено от сина му Юда Макавей. Накрая Макавеите превземат Йерусалим и очистват храма от идолослужението. За спомен на това събитие е установен зимният празник Ханука, който подражава на друг празник – Шатри, на който вярващите юдеи размахват палмови клонки и правят беседки (шатри) от тях (2 Мак. 1:9, 10:6).
Ликуване
Хората, които приветстват Исус в Йерусалим, пазят спомена за Макавеевото въстание. Мнозина от тях се надяват да посрещнат месия, който да ги избави от римляните така, както Макавеите са освободили техните прадеди от гърците. Те очакват нов Давид, нов Макавей.
Жителите на Йерусалим посрещат Христос като цар.
Затова размахват палмови вейки и викат с пълно гърло: „Осанна!”. Тълпата е уверена, че в този ден се осъществява пророчеството на Захария, който пише: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (9:9).
Предсказание
Христос знае какво иска народът от него, но не го дава. Той изпълнява пророчеството, като язди едно магаре. Огромна е разликата между този небесен Цар, който пътува на клепоуха ослица, и един земен цар, който би възседнал силен боен жребец, но в никакъв случай магаре. Другите царе покоряват телата, а Иисус – душите; другите са горди, а Иисус – смирен; другите управляват със заплаха и насилие, а Иисус – с мир и любов. Затова следващите думи от пророчеството на Захария са: „Ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите” (9:10). Това влизане припомня и собствените думи на Иисус: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях… Между вас обаче няма да бъде тъй” (Mат. 20:25). Според Христос истинското царуване, реалното началстване, достойната власт се състои в смиреното служение на хората. Но за разлика от братята Макавеи Христос прави това, без да удари или убие никого. Ако той е искал да възглави въоръжен бунт, поводът е уникален. Хората са събрани, възбудени, ентусиазирани. Те са готови да се втурнат след новия Цар и да избият поробителите римляни само той да им даде знак.
Саможертва
Но Исус не се поддава на съблазънта, която е не по-малка от онази на Дявола в пустинята. Неговото учение е ясно – убиването на враговете не е пътят към свободата и отхвърлянето на потисничеството. Само след броени дни той показва на тях и на нас своя път. Това е пътят на любовта, страданието и мъченичеството. Това не е пътят на кланетата и войната, а на саможертвата и мира. На мнозина този път изглежда слаб и мекушав, „за иудеи е съблазън, а за елини безумство” (1 Кор. 1:24), но той не свършва с мъченичеството и гроба. Мъченичеството се следва от възкресението. Победата на Христовия път на любовта е Неговото Възкресение.
Възкресението на Лазар опази древните обичаи
Преди да влезе в Йерусалим, Христос извършва своето последно чудо, като възкресява Лазар, който вече три дена бил в гробницата. Това се тълкува и като пророчество за Възкресението на самия Христос, станало на третия ден след разпятието Му. В българската народна митология чудото с възкресението на Лазар се проектира по интересен начин. Там Лазар е полубог, повелител на горите. С голяма брадва в ръце той чисти пущинаците и ги превръща в чисти и плодородни ниви, които хората сеят, за да имат храна на трапезата си.
Лазарките обикалят домовете и благославят стопаните.
По неизвестни за учените начини през вековете честването на повелителя на горите се е преобразувало в обреда лазаруване. За момичетата лазаруването е това, което е коледуването за момчетата, а именно инициация – посвещаването при прехода от една възраст в друга. Момче, което е ходило да коледува, вече е момък, който може да се грижи за семейство и да има потомство. Момиче, което е ходило да лазарува, може да се момее, да има ухажори, да се омъжва и гледа деца и дом. Затова основните обичаи, които се изпълняват на Лазаровден и Цветница, са свързани с гадаене за бъдещето на момичетата.
Премяна
На Лазаровден рано сутринта момичетата, облечени в нови дрехи, пременени и със сплетени дебели плитки коси на главата обикалят, пеят, играят и наричат. Изборът на песните зависи от членовете на семейството, което посещават. В тях те възпяват щедростта на стопанина, домошарството на стопанката, красотата на момата или бъдещото семейно щастие на младото семейство, в чийто дом са стъпили.
Буенекът е задължителният ритуален танц на лазарките.
В знак на благодарност, че са уважили дома им, стопаните даряват лазарките с дребни пари, яйца и дребни сладки. В лазаруването подобно на други народни обичаи има възрастова йерархия, която се спазва. До обед по къщите обикалят малките лазарки, следобед тръгват големите.
Буенек
В много части на България на Лазаровден се изпълнява и ритуалът бунек, известен още и като буенек, посветен на създаването на бъдещото семейство. Една от момите се облича като момък – с мъжка риза, калпак на главата и дървена сабя в ръка. Това е т.нар. бунек. Друго момиче, обикновено най-малкото в групата, е облечено в булчински дрехи, забулено с червена кърпа през лицето. Младоженците играят страстен танц, наподобяващ до голяма степен ухажващия танц на животните. Докато двамата млади се надпреварват в танца, останалите лазарки от групата играят отворено хоро, като подскачат високо, за да растат посевите високо и да се плодят животните.
По залъците хляб, хвърлени в реката, се гадае за женитба.
Каквито и да са нюансите в различните части на България, празникът лазаруване завършва с много веселие, песни и танци. Според етнографите смисълът на този празник е имитиране на сакралната брачна церемония, която в езическото общество се е извършвала традиционно през пролетта. Тя е оцеляла по доста сложен начин благодарение на християнския празник в чест на св. Лазар.
Венци
Ритуалът продължава и на Цветница, когато се извършва обичаят кумичене. Момите отиват на река и хвърлят в течащата вода венците си.
Кумата е длъжна да почерпи другите момичета.
Онази, чийто венец изпревари останалите по течението, става кумица и приема останалите лазарки на гости у дома си, като дотам е носена на ръце от дружките си.
Старият смисъл на кумиченето е било освен за здраве и за плодородие момите да бъдат предпазени и от похищаването от страшния змей.
Домакини лъскат прозорци на Велики понеделник
На Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм. Той се възмутил от търговците, които го били превърнали в истински закрит пазар, на който продавали на поклонниците жертвени животни. В гнева си Божият син прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил с бич в ръка и с думите: „Писано е: „Моят дом ще бъде наречен дом на молитва“, а вие го превръщате в разбойнически вертеп!“ (Матей, 11:15-19).
Изгонването на на търговците от храма. Худ. Бернардино Меи (16121676).
Според народната памет на Велики понеделник започва подготовката за Великден. Някога са се приготвяли дървата за огрев и храната за животни за една седмица. Домът трябва да се почисти и да не остава прах, който според суеверията можело да привлече злите духове. И днес мнозина от домакините вярват, че на Велики понеделник особено внимание трябва да се обърне на чистотата на прозорците, за да влиза свободно слънчевата светлина.
Не слагайте върбовата клонка под дюшека
Входът Господен в Йерусалим сред народа е по-популярен като Цветница или Връбница. На този ден в църквите се освещават върбови клонки, които се отнасят вкъщи и се поставят над иконата, за да пазят дома и семейството до следващата година. Прави се и върбов венец, който се поставя на пътната врата. Върбовите клонки са заменили палмовите, с които Исус Христос е посрещнат в Йерусалим. Върбата е избрана, защото на нашите географски ширини тя е първото дърво, което се раззеленява през този период.
Върбовите клонки на Цветница трябва да бъдат осветени от свещеник.
Свещеници споделят, че осветена върба не се оставя в храма пред някоя икона, а се отнася в дома. Погрешна е също практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите с очакване от само себе си да се осветят. Чисто суеверие и кощунство е и слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания, коментират още духовници.
