Е дна от най-старите у нас награди за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов, учредена преди 55 години от общината в Свищов , фондация „Алеко Константино“ и редакцията на вестник „Стършел“ ще отпътува на 13 януари за Ямбол.
Една от най-старите у нас награди за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов, учредена преди 55 години от общината в Свищов , фондация „Алеко Константино“ и редакцията на вестник „Стършел“ ще отпътува на 13 януари за Ямбол.
Там живее авторът на разказа „Приказка от братя Гримьори“ Христо Карастоянов, който бил предпочетен от журито на престижния конкурс, което е пресяло 72 творби на 38 хумористи от от България, Сърбия, Русия, Украйна, Германия, Татарстан, Франция, Естония, Канада, Беларус, Израел, Белгия, Казахстан, Унгария и САЩ.
Самият Христо Карастоянов не крие, че останал леко изненадан от отличието, творбата е била написана преди доста време и за пръв път е била прочетена преди години пред публика в Стара Загора. Специално за конкурса били нанесени някои промени, но са запазени оригиналните имена на героите: принц Фицълзарапунгел, което значело Елмазът-на-запада и царската дъщеря Ниромороян /все-още-неразцъфналият-но-вече-напъпил-трендафил-на Изтока/.
Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Завършва български език и литература в Пловдивския университет. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, автор е на 31 самостоятелни книги, като през последните 15 години е автор на издателство „Жанет 45”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” е един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и други.
През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излиза трилогията му „Кукувича прежда”, а през декември същата година романът „Името” му донася и наградата „Хеликон”. Същата награда печели и романът „Една и съща нощ” (2014). Общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов става носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излиза от печат романът „Послепис”. По негови разкази е заснет игралният филм „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.За юбилейната си годишнина бе избран за почетен гражданин на Ямбол.
Монитор
