- Ген. Златев, като шеф на Авиоотряд 28 сте превозвали на борда премиери, президенти, министри, чужди политици, включително и бившия президент Румен Радев. Спомняте ли си интересна история с него?
- Първият ми полет с него беше през 2017 г. Тогава тъкмо се бях обучил да летя на „Еърбъс 320“, а в отряда има модел 319. Полетът беше до Брюксел и аз като втори пилот извърших излитане, рулиране и кацане. Интересното беше, че тогава летище София имаше неравности по рульожката и аз, тръгвайки, не знаех за тази неравност. Тъкмо кабинният състав беше сервирал питиета на Румен Радев, на г-жа Радева и на всички пътници. Когато самолетът мина през тази неравност и се разтресе, малко се поизляха напитките (б.р. - смее се). Получи се доста конфузна ситуация, но той го прие с усмивка. Човекът е над тези дребни нещица, нямаше никакви последствия. Впоследствие вече станах командир на „Еърбъс 320“, имахме много полети с него, летяхме и до Южна Африка.
- Имаше ли напрежение, рискови моменти в ЮАР?
- Не, ние бяхме в хубав квартал. Никога и никъде не е имало такива проблеми.
- Имате ли случаи Радев да влезе при вас в кабината и да си говорите като пилот с пилот, тъй като вие се познавате от много години?
- Имало е случаи, но обикновено това стана на полета на връщане към София, защото на отиване той е зает с много материали, готви се за срещите си. Когато на връщане всичко се успокои и той е в добро настроение, е имало случаи да дойде и да си говорим, припомняме си старите времена във Военновъздушните сили (ВВС). Той беше първоначално в авиобаза Равнец, след това в Граф Игнатиево. Аз бях в авиобаза Крумово. Винаги е вървял една крачка пред мен. Когато аз поех Крумово, той вече беше станал заместник-командир на ВВС. Имаше един случай, в който Румен Радев пое доста голяма отговорност.
- Какъв случай?
- В Министерството на отбраната взимането на решение да се включим в спасителна операция е малко тромаво. Минават часове. Трябва Планинската служба да пише писмо до министър, началник на отбрана, командир на авиобаза. Един ден командирът на ВВС го нямаше, а ние получихме обаждане, че на връх Малка Каменица, на 2800 метра в Пирин, турист се е подхлъзнал и паднал. Там има скала и е паднал от 40 метра. Започнахме да готвим вертолета за излитане. Аз попитах Радев дали ще трябва да чакаме всички разрешения, той ме пита: „Ти ли ще изпълниш задачата?“, казах му: „Аз“. Тогава ми отговори: „Златко, тръгвай, аз ще се оправя с тях, ще се разбера с ген. Симеонов“ и така и стана. Спасихме човека. Ако чакахме този период от 2-3 часа да стигне документацията до авиобазата, човекът можеше да почине. Бързо се справихме и спасихме човека.
- Имате ли друга спасителна операция, която не е разказвана досега?
- Да, от наводнението в село Бисер. Проблемът тогава беше лошата метеорологична обстановка. Нашият минимум за излитане е километър видимост, а тя беше 300 метра. Мъгла. Трябваше да изчакаме да се подобри, поехме разумен риск отново с ген. Радев и с ген. Попов и изпълнихме полетите. Спасихме баща и син от кола, обърната на обратно в една река.
- Какво е чувството да спасиш човек?
- Това е комплексна дейност, за която се готви целият екипаж и когато се наложи да се изпълни такъв полет, всичко се развива много бързо, почти автоматизирано. Спасяването реално става за по-малко от 1 минута.
- Защо решихте да минете от хеликоптер на самолет „Еърбъс“?
- След като бях 4,5 г. командир на авиобаза Крумово, ми предложиха да заема длъжност заместник-командващ на Съвместно командване на силите, където изкарах две години. Разбрах, че моята душа е в самолета или вертолета, а не на бюро. Реших да се лицензирам в гражданската авиация и така започнах. Тогава ген. Коджейков беше шеф на Авиоотряд 28. Аз го питах има ли място, той каза – да, и така започнах. И както вече ви казах, първият ми полет беше с Румен Радев.
- Позволявал ли си е Румен Радев в качеството си на пилот да ви прави забележка, да отправя критика?
- Не, не си е позволявал никога, както и председател на Народно събрание, премиер, никой не е правил подобно нещо.
- Искал ли е да седне до вас, да сложи слушалките, да пипне нещо по таблото?
- Не (б.р. - смее се), той няма право. Не си е превишавал правата.
- Кой беше най-напрегнатият ви полет в Авиоотряд 28 с държавни лица на борда, който никога няма да забравите?
- Тези полети са много добре планирани и няма такова напрежение. По-скоро от гледна точка на организацията. Например през 2023 г., когато трябваше да отидем до Тел Авив и да приберем българските граждани. Трябваше полетът да се организира през нощта за около два часа. Мисля, че ние бяхме първи и единствени, които кацнаха тогава на летището в Тел Авив, след като то беше затворено. Престояхме около 4-5 часа, докато пътниците бъдат докарани до самолета. След това направихме още няколко полета.
- Вие замислихте ли се, преди да кажете „да“? Все пак там летят ракети, дронове, виждаме небесния купол как ги отбива.
- Не, няма какво да мислим, готвим се и излитаме. Същото беше и за Сочи, въпреки че е мирна, но Русия тогава беше обявена за неприятелска държава. Там трябваше да се вземат морски екипажи на кораба „Царевна“, който беше ударен.
- Има ли по-висок адреналин и какво е чувството, докато превозваш на борда първите хора в държавата? Питам, защото отговорността, ако не дай си боже стане нещо, е огромна, национална.
- Аз имам опит с такива хора. Още с вертолети „Ми-17“ и „Кугър“ сме возили и Георги Първанов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, принца на Япония. При мен с натрупване е станало. Претръпва се. Вече в Авиоотряда беше рутинно.
- Къде превозихте Георги Първанов?
- Тогава бяхме с „Ми-17“. Ходихме до Родопите, имаше събор, след което го закарахме до Плевен и той си продължи по неговия план. Иван Костов също беше на хеликоптер.
- Той как се държа на борда? Има ли някой, който се е притеснявал да лети?
- Не, не е имало. Хората сядат, готвят се за събитието и това е. Те знаят, че пилотите от отряда са с изключителен опит, стюардесите са добронамерени и усмихнати и няма проблем.
- Докъде летяхте с царя?
- Летяхме със Симеон Сакскобургготски до полигон Елена, там имаше някакво военно учение, на което той беше почетен гост. Човекът беше много възпитан, културен, както винаги е бил. Отнесе се изключително приятелски с екипажа, снимахме се после.
- Суеверен ли сте?
- Не.
- А вярващ ли сте?
- Вярвам, че има някаква сила, спазвам християнските празници, но дотам.
- Имало ли е държавен лидер, който да е нахалствал, да иска да влиза в кабината по време на полет?
- Не, но то няма и как да влезе, защото вратата има код за достъп, устойчива е и на куршуми. Този код го знае само екипажът, а и се сменя периодично.
- Случвало ли се е тази бронебойна врата да влиза в употреба?
- Слава богу, не, моля ви се.
- Каква е разликата между вашата работа да летите с първите в държавата и филмите, които гледаме, особено за Air Force 1 на американския президент?
- Това е интересно сравнение. Наистина Air Force 1 е летяща крепост, която дори да се стрелят вътре по филмите, нищо й няма. Реално обаче дори един куршум да пробие обшивката на самолета, това води до аварийно снижение и задължително се каца на най-близкото летище. От друга страна самите мерки за сигурност в реалността са доста затегнати. Още от влизането на групата, която ще бъде превозена, се минават много строги проверки. Самолетът няколко часа преди това се охранява, има комуникация на НСО и службите в държавата, в която ще се ходи. Така че да се качат терористи, маскирани например като журналисти и оператори, не може да стане (б.р. - смее се). Истината е, че полетът е доста по-скучен, отколкото в екшън филмите и това е хубаво, разбира се.
- Когато кацнете и всичко е наред, какво си мислите, какво си казвате наум?
- Винаги след кацане адреналинът е малко по-приповдигнат, но след като се отиде на съответното място за паркиране, нещата се успокояват. Няма нищо сложно, всичко е организирано.
- Колко полета имате?
- О, не знам. Като часове са около 9000.
- Имало ли е случай, който да ви притесни?
- За мой късмет - не. Винаги съм кацал нормално. Но когато лети президент, премиер, обикновено се взима предвид и метеорологичната обстановка на мястото, където отиваме. Ако има нещо, което ни притеснява, го споделяме и променяме часа на полета, само и само да се избегне опасна гръмотевична буря или друго.
- Вие сте летял и със служебния премиер Димитър Главчев. Имаше преди година, ако не се лъжа, една история с „Фалкона“. Може ли да вдигнете повече завесата?
- Да, тогава трябваше да излитат заедно Главчев с „Фалкона“, а Румен Радев с „Еърбъса“. Премиерът трябваше да лети по-рано, засилиха се да рулират, но имаше един отказ и се върнаха. През това време ние бяхме преместили „Еърбъса“ за излитане и президентът сам предложи, ако трябва, да минем да оставим първо Главчев, след това да продължим към нашата дестинация. Но през това време ремонтираха „Фалкона“ и той излетя. Самият Радев беше готов да си промени маршрута, за да станат нещата.
- Ако сега ви предложат пак да оглавите Авиоотряд 28, ще приемете ли? И ако - да, бихте ли променили нещо?
- Това е хипотетичен въпрос, не съм мислил, а нямам и покана. Трябва да се преценят много фактори, включително и каква перспектива ще има за отряда. Нека изчакаме. Що се отнася до промените – вероятно да. Знаете, че двата хеликоптера на отряда бяха продадени и в момента има само „Фалкон“ и „Еърбъс“. Добре, че „Фалконът“ не беше продаден също. Може би, ако остане отрядът в този му вид, ще трябва да се търси вариант за купуване на вертолети, но друг е въпросът дали сега е моментът – в тази криза и поскъпване на цените. Не знам дали е подходящо, но това ще бъде преценено от ръководството на Министерството на транспорта.
Това е той:
- Роден е в Търговище на 4 август 1966 г.
- Завършил е Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия
- Бил е командир на вертолетна авиобаза Крумово от 2010 до 2015 г.
- Заместник-командващ на Съвместно командване на силите от 2015 до 2016 г., след което подава рапорт за напускане
- Директор на Авиоотряд 28 от 2021 г. до 2024 г.
- Удостояван с редица военни отличия
Виктория Пенкова
