156 000 българи получават заплата по трудов договор в размер над 3067,75 евро, което е равно на 6000 лева.
Това сочат най-новите данни на Националната агенция за приходите, става ясно от отговор по Закона за достъп до обществена информация, предоставен от приходното ведомство.
На другия полюс са близо 900 000 българи, които взимат заплата под минималната (620,20 евро).
Ден
Такъв вариант е възможен за хора, които не работят на пълен работен ден. В някои сектори обаче е често срещана практика хората да се осигуряват на 4 часа, но в действителност да работят повече и да вземат част от възнаграждението си в плик. По този начин работодателят си пести осигуровки. Има обаче и много случаи самите служители да искат да бъдат осигурявани на по-ниска сума, за да вземат по-голям нетен доход. Това обаче се отразява негативно върху бъдещата им пенсия, както и върху различни видове обезщетения като болнични, майчинство, безработица.
374 000 души са получавали през април тази година доход между нула и 477,04 евро (933 лева). 257 000 пък са били със заплата между 477,04 евро и 550,66 евро. Между 550,66 евро и 620,20 евро са получавали 262 000 души.
Най-многобройна е групата на хората със заплата по трудов договор между минималната и 947,94 евро. В нея попадат 526 000 души.
Прагове
Междувременно тази седмица бюджетната комисия ще се захване с проектобюджета за 2026-а, който предвижда ръст на минималните осигурителни прагове за първи път от много години насам. Заради прекратяването на практиката тези прагове ежегодно да се актуализират сумите в един момент бяха „захлупени“ от минималната заплата. От 1 август до 31 декември обаче ще действат нови нива. Най-ниският осигурителен праг ще е равен на минималната заплата 620,20 евро, като той ще важи за неквалифицирани работници, за охранители, сервитьори и продавачи, както и за селскостопанските работници. Минималната сума, върху която ще се осигуряват хората на ръководни длъжности, става 936 евро. В някои сектори обаче този праг ще бъде доста по-висок. Най-голям ще бъде в сектора „Производство на кокс и рафинирани продукти“ – 1532 евро, става ясно от проектобюджета на Държавното обществено осигуряване. Освен повишаване на минималните осигурителни прагове там се предвижда още вдигане на максималния осигурителен доход от 2111,60 евро на 2300 евро.
Богатите прецакани с пенсията
Засега единствено от КНСБ са входирали в парламента официалното си становище по проектобюджета на ДОО. От синдиката подкрепят увеличаването на максималния осигурителен доход с 8,9%, макар да наричат тази стъпка „плаха“. Това е мярка, обоснована и необходима не толкова с оглед ръст на приходите в системата (около 91 млн. евро), колкото за повишаване на адекватността на осигурителните права на високодоходните групи, посочват от КНСБ. Синдикатът обаче отбелязва, че има устойчив тренд за намаляване на съотношението на максималния осигурителен доход към минималната работна заплата (МРЗ) и към средния осигурителен доход. Така например през 2023 г. таванът на осигуровките е бил 4,2 пъти по-висок от МРЗ, а през 2026 г. това съотношение пада до 3,79 пъти. Подобна е ситуацията и при съотношението максимален/среден осигурителен доход. То пада от 2,4 пъти през 2024-та до 1,5 пъти през 2026-а. Това оказва негативно влияние върху размера на бъдещите пенсии на високодоходните групи, отбелязват от КНСБ.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
София Симеонова
