Н а днешния ден се навършват 84 години от подписването на Крайовската спогодба, която нормализира отношенията между Царство България и Кралство Румъния, връщайки Южна Добруджа на България.
Българи и румънци в продължение на векове са живели в мир и добри отношения помежду си. Между тях никога не е имало войни в средновековната история. Нещо повече, влашките воеводи през ХІV век са били верни съюзници на Търновските царе, какъвто е бил случаят с княз Мирча, дядото на прочутия Дракула, който е пишел на чист български език и е бил привърженик на Търновската патриаршия.
Престолонаследникът за първи път приема парад - баща и син приветстват от терасата на Двореца манифестация по повод дипломатическия успех на цар Борис- връщането на Южна Добруджа към България, 7 септември 1940
Българският език е имал доминиращо положение в днешните румънски земи в късното Средновековие до превземането на Влахия и Молдова от фанариотските династии.
Дунавските княжества са били сигурен тил на българското революционно движение. Не случайно в Букурещ се създава БРЦК през 1870 г., тук са Христо Ботев и Любен Каравелов. В самата Румъния по това време живеят стотици хиляди българи, които със своите знания и икономическа дейност допринасят за нейния просперитет.
Румъния е единствената балканска държава, която участва в нашето освобождение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). За съжаление по силата на Берлинския договор тя получава Северна Добруджа, така се нарушава естествената граница между нашите два близки народа – река Дунав. Първоначално Букурещ е против това разширение, което получава, защото трябва да отстъпи на Руската империя Бесарабия. Впоследствие румънската буржоазия оценява предимствата на Добруджа и започва да ламти за този дял, който е в рамките на новосъздадената българска държава. Така заради Великите сили и преди всичко Русия се поставя началото на българо-румънския антагонизъм.
Румънските аспирации постепенно набират сила, за да стигнат своята кулминация през Балканските войни (1912-1913 г.). Тогава Букурещ търси компенсация от София за това, че уж България се е разширила в Македония със земи, които са населени с куцовласи. За компенсация ние сме принудени да дадем Силистра, а малко по-късно, когато започва Междусъюзническата война румънската армия ни напада в гръб и без нито един изстрел стига до околностите на София. България претърпява загуба и по силата на Букурещкия мир трябва да отстъпи цяла Южна Добруджа. Това е голяма загуба, тъй като е отнета нашата житница, която в продължение на повече от две десетилетия ще остане под румънска власт, с кратко прекъсване в периода на Първата световна война.
Тогава Добруджа е освободена отново през септември. На днешния ден, но през 1916 г. войските на славния генерал Иван Колев разбиват обединените сили на руснаци и румънци и освобождават Добрич след тридневни боеве (7 септември 1916 г.).
Въпреки героизма на българския войник на Добруджанския и Македонския фронт, ние отново сме на страната на губещите. Царство България е жестоко наказано от победителите във Версай. Румъния, която е срамно разбита, триумфира и с подкрепата на Антантата задържа Южна Добруджа.
В годините между двете световни войни София се намира в изолация от своите съседи. Тя започва да се пропуква през втората половина на 30-те години на ХХ век.
Ситуацията кардинално се променя след избухването на Втората световна война. Между България и Румъния започват мъчителни преговори, които приключват със спогодбата от Крайова, подписана на 7 септември 1940 г.
Въпреки опитите на Букурещ да не прави отстъпки, в крайна сметка Румъния връща на България Южна Добруджа с площ 7565 кв. км. Споразумението предвижда и размяна на население. 88 000 румънски колонисти, заселени след Междусъюзническата война, се завръщат обратно в историческата си родина. 68 000 българи, които живеят в Северна Добруджа, са изселени в България. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.
Крайовската спогодба е голяма победа за българската дипломация, защото поправя една несправедливост към нашата страна. Тя също така е и уникален документ, защото е призната от всички Велики сили, които по това време се намират в състояние на война. Това позволява след края на Втората световна войната, Южна Добруджа завинаги да остане в пределите на България.
*Източник: БГНЕС
