Д иалектите не изчезват. Напротив - вече се пренасят и в социалните мрежи. Това обясни пред „Телеграф“ езиковедът от БАН проф. Ана Кочева.
Според нея заслуга за това имат най-вече българските общности зад граница. Причината - припознават архаичния говор като средство за национална и за регионална идентичност. По думите на проф. Кочева няма съмнение, че през ХХI в. народните говори продължават да изпълняват своята функция като средство за комуникация. „В условията на глобализация не само че не изчезват, а напротив – консолидират се. Затова, въпреки несъмнените нивелационни процеси, на които те са подложени от страна на книжовната норма и което установихме на терен, българските диалекти продължават да изпълняват своята роля на основно комуникативно средство на местните хора“, каза още езиковедът. Проф. Кочева уточни, че няма как с точност да се определи колко са диалектите у нас, тъй като това става въз основа на различни критерии. „Но най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище е на две големи части – източна и западна. Тя е в резултат от застъпниците на старобългарската ятова гласна. Ятовата граница, която започва от устието на река Вит при Дунав и стига чак до Солун, дели езиковата територия на две половини“, обясни ученият.
Архаизъм
Родопите пък пазят най-стария говор у нас. Там месните са запазили архаични и самобитни особености на езика ни и според много изследователи диалектите образуват самостоятелно трето голямо българско наречие от ранга на североизточното и западното българско. Солунският говор пък е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект от западнорупски тип в ятовата зона. „В него има следи от назализъм – зъмп (зъб), дъмп (дъб), и е несъмнено родина на Кирило-Методиевия старобългарски език“, обясни проф. Кочева.
Съхранение
Голям принос за съхраняване на диалектите ни имат сънародниците ни в чужбина. Това става от поколение на поколение. „Докато в първото преселено поколение в новата страна употребата е редовна, то у втората генерация, т.е. децата на същите родители, тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен“, обясни проф. Кочева. Тя е категорична, че от значение за запазването на българския език е и броят на емигрантите и на емигрантските вълни, които подхранват използването му. Езиковедът даде пример със САЩ, където този брой е значителен. Така например най-ранната емигрантска вълна от началото на 20-и век там има икономически характер, втората – през 30-те години – политически, а третата - след 9 септември 1944 г. – отново политически, но антикомунистически, четвъртата – след 10 ноември 1989 г. – отново предимно икономически. „Това подхранва по-продължително съхранението на българския език в тази страна. Подобна е картината за българската емиграция и в някои други европейски държави“, каза още Кочева.
В Родопите пазят най-стария диалект у нас.
Институции
За запазването на българския език в чужбина съществена роля играят и изградените поддържащи институции в страните, приели български имигранти. Това са обществените организации, сдруженията и дружествата, клубовете на българите с еднакви интереси, българските училища, църковните общини, културните заведения и различни медии. По последни данни 15 милиона души по света говорят български език. „Като се има предвид броя на българите в старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония, и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, общият брой на говорещите български по нашата планета наистина е около 15 милиона души. Оттук може да се види централната роля, която играе българският език за обединяване и съхранение на нацията, дори в условията на засилваща се глобализация“, обясни езиковедът.
Сънародниците ни в Молдова със статут на национално богатство
В Молдова българите са със статут на национално малцинство. По неофициални данни там живеят около 250 000-300 000 души българоезични. Броят на българите в Украйна пък варира между 600 000 и 800 000 души. В Австрия родната експанзия започва с появата на първите градинари по Средния Дунав в началото на 20-и в., за да остане малка част от тях в наши дни. „Съвременните имигранти са от друг тип – висококвалифицирани хора на бизнеса, науката и изкуството, които обитават най-големите градове на Австрия. Броят им през 2005 г. достига до 30 000. Подобна е и картината в Германия“, коментира езиковедът.
Испания е най-предпочитана от българите за заселване
В Испания след 1995 г. броят на българите имигранти непрекъснато се увеличава - от над 200 000 до 300 000. По думите на проф. Кочева именно Испания е и най-предпочитаната от българите за заселване страна в Европа в последно време. Във Великобритания и Северна Ирландия живеят около 100 000 българи. В САЩ броят на преселниците ни след последната четвърта емигрантска вълна е нараснал над 300 000, като само в Чикаго има към 100 000 сънародници. „В Канада преселението на българи става на няколко вълни, като най-стара е икономическата емиграция от 1912 г., най-нова – тази след промените. Тя има друг облик, това са млади, високообразовани българи. Почти 10% от българските учени, напуснали БАН, се установяват в Канада“, обясни още проф. Кочева. Тя допълни, че по самооценка българите там са около 180 000 души. Много голяма диаспора имаме и в Аржентина, и в Бразилия, както и в Австралия.
Яна Йорданова
