С офиянецът Вълкан Тодоров, който е дипломиран психолог, преди 11 години напуска столицата и се посвещава на животновъдството. Освен че има свое стадо биволи, той е административен директор на голям свинекомплекс със 100 хил. прасета. Пълната смяна на професионалното поприще започва през ноември 2014 г. Тогава създава фермата си, която в първите три години е в Исперих, но след това я премества в ихтиманското село Борика. От самото й създаване в нея се отглеждат биволи. В най-добрите години на развитието й броят на биволите е достигнал 130. Днес са доста по-малко, само 30. Причината за намаляването им не е нежеланието на Вълкан, а защото поема административното ръководство на свинекомплекс, в който годишно се угояват и отглеждат за месо 100 хиляди прасета. Той не смята да се отказва от фермерството, защото не иска да развали онова, което е изградил в продължение на толкова години.
Бутикови
Вълкан споделя, че причината да се насочи към биволите и да ги предпочете пред други животни за отглеждане са няколко. За разлика от кравите биволите се хранят по-лесно, тъй като не са толкова претенциозни. Освен това биволските млечни продукти са бутикови и уникални, за ценители, а не ширпотреба. През всичките тези 11 години от създаването на фермата си Вълкан е опитал всички начини за реализиране на продукцията си. „Първо продавах директно. Зареждахме със сирене 40 ресторанта. След това го давах в мандра. После преминах и на отглеждане на животните за месо.
Медал
Сега имам собствена марка кисело мляко, спечелила златен медал“, разказва Вълкан. Разкрива още, че за да стане добро и качествено, сиренето трябва да зрее 45 дни, а кашкавалът – минимум 65 дни, като може да достигне и 2 години. Фермерът споделя също, че по цената, на която им се продават, потребителите могат да се ориентират дали им се предлага чист продукт от биволско мляко, или съмнителен с примеси от сухо мляко и консерванти.
Нормалната цена на 1 литър истинско чисто биволско прясно мляко според Вълкан е 5 лв., а на киселото – поне 10 лв. При сиренето цената на килограм не може да бъде по-ниска от 40 лв., а при кашкавала минималната цена тръгва от 50 лв./кг нагоре. Всички продукти, които се предлагат на по-ниски от посочените цени, просто няма как да са биволски.
Италианец
Вълкан с тревога споделя, че от една от водещите европейски държави в миналото днес в България отглеждането на биволи е западнало. Преди са били над 540 хиляди, сега едва достигат до 10 500. България не се вглежда какво правят и какви мерки вземат другите страни с традиции в биволовъдството, например Италия. През 2000 г. един италиански бизнес изкупил от България и откарал за родината си много наши биволи, купени от собствениците им по селата, а цената, която платил за тях, била смешна, между 800 и 1000 лв. на животно.
През всичките години от съществуването на фермата му Вълкан продава биволски млечни продукти на българи. Но не защото не е имало интерес към неговите млека и сирена от чужбина. Японци, италианци и израелци са му предлагали да купуват, защото било изключително качествено и натурално. Чужденците обаче искали то да бъде с 60-дневен срок на годност. „Това на практика означаваше да започна да добавям в него консерванти. Никога досега не съм правил компромиси с качеството и затова им отказах.
Добавка
Вече има добавка, която не може да бъде уловена от нито една лаборатория и така може да бъде използвана, без да се разбере, че в млечните продукти има химическа намеса. А това не е честно и почтено спрямо крайните потребители“, убеден е Вълкан. Интересно е да се знае, че при една от направените преди време проверки за чистотата на млечните продукти на българския пазар една от фирмите с истински биволски млека и сирена била марката на Вълкан.
Освен биволи в миналото той е отглеждал във фермата си и кокошки от различни породи – „Джилинг“ за яйца и „Сребърен виандот“ за месо. А така също и пуйки, стигащи на тегло до 32 кг. Сега пернатите са заменени от прасетата в свинефермата, в която психологът Вълкан работи като директор. Там обаче отговаря не за животните, а за административния персонал и тук дипломата му за психолог е много полезна за отношенията и контактите с работниците и служителите в комплекса. Вълкан с гордост споделя, че сами си правят фуражите, като разполагат с 12 хил. дка собствена земя.
Износ
А голяма част от месната си продукция изнасят в чужбина. Сред хората от бранша и сред познатите и клиентите му фермата на Вълкан е известна още и като Сламената ферма. Името й дошло, защото хранел животните си предимно със слама. А любовта към селското стопанство наследил от дядо си, който бил ветеринар и професор.
Българската мурра е с благ нрав
Биволите, които отглежда Вълкан Тодоров, са от породата „Българска мурра“, кръстоска между средиземноморски стар бивол и индийска мура. Местната в миналото освен за мляко и месо се е отглеждала и като впрегатен добитък. Азиатската порода е с по-висока млечност. Затова българската порода се характеризира с добра млечност, между 10,5-11 л от една биволица на денонощие, а някои животни дават и до 18 л. Животните от българската мурра са по-топлоустойчиви, с по-нежна кожа и по-тънък косъм и имат по-благ нрав. Малко по-трудно им е през зимата, когато трябва да са задължително в топъл обор. Бременността при биволиците продължава 10 месеца и 6 дни и раждат по едно малко.
Млякото понижава лошия холестерол
Биволското мляко е с по-голяма плътност и доста по-висока масленост от кравето и е по-богата на витамини. Покачва имунитета и се препоръчва при левкемия. Подобрява обмяната на веществата и повишава апетита. Намалява нивото на лошия холестерол в организма, помага за възстановяване на перисталтиката на червата, успокоява подутия стомах и предотвратява образуването на газове.
