О т 5 до 7 години е средната продължителност на работа след пенсиониране.
Но има и възрастни хора, които продължават да се трудят 10 и повече години, след като излязат в пенсия.
Това каза пред „Телеграф“ Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара.
Официалната статистика на НОИ сочи, че около 340 000 пенсионери продължават да работят на трудов договор. Осигурителният институт прави всяка година служебно преизчисление на пенсиите им с допълнителния стаж.
В търговията също има много възрастни хора на работа
Трудно е обаче да се каже колко още възрастни хора си докарват някой лев над пенсията си, работейки на хонорар или извършвайки услуги с личен труд – например ремонти по електрически или ВиК инсталации и т.н. Мнозина работят и на черно в строителството или като въртят волана като такси. Основната причина е, че пенсиите са ниски и не им достигат да си покрият разходите за живот. „С тези пенсии няма как...“, сподели таксиметров водач пред репортер на „Телеграф“.
Нагоре
Заради ниските доходи и постоянно нарастващите разходи за живот трудовата активност на възрастните хора се е повишила повече от два пъти в последните 20 г. Данните на Националния статистически институт за 2024 г. показват, че заетите лица (работещи не само на трудов договор) на възраст 55-64 години са 629 000. Коефициентът на заетост в тази възрастова група е 69,9 на сто. Работещите на възраст 65+ пък са 112 000 души, като коефициентът на заетост при тях е 7,3 на сто. За сравнение през 2003 г. заетите във възрастовата група 55-64 г. са били 286 000 души, а тези на 65+ само 50 000.
Много работещи пенсионери има в промишлеността
„И животът ги поставя в тази ситуация, и имат вътрешни сили и ресурси да бъдат по-активни и да работят. Но, от друга страна, има един стремеж към ранно пенсиониране, да излязат от пазара на труда, въпреки че голяма част се връщат. Законите ни не са достатъчно пригодени, в други страни има различни възможности за по-възрастните кадри, например трудови договори за обучение на млади специалисти“, коментира Томчо Томов.
Изследвания на БСК показват, че всеки четвърти работник е над 55 години към момента. Прогнозите са, че тази тенденция на застаряване на работната сила ще продължи и ще се задълбочи. В резултат след 25-30 г. почти половината от работниците и служителите ще бъдат в края на трудовия си живот.
Сектори
Сигурно на всеки е правело впечатление, че много пенсионери работят като охрана – в банки, молове, офис сгради, различни институции. Но има много други сектори, където работната сила застарява. Тенденцията се откроява най-силно в здравеопазването и образованието. Там почти 60% от работещите са на възраст над 50 г.
В частния сектор най-застаряла е работната сила в металургията, машиностроенето, строителството, химическата и консервната промишленост. В технологичните сектори обаче има баланс и може дори да се каже, че преобладават младите хора.
Тенденциите на застаряване на населението са общи за всички европейски страни. Но в България проблем е изключително високата смъртност. По този показател сме на първо място в ЕС. Проблем са и много хронични заболявания. Почти всеки трети работник има някаква хронична болест. Изключително разпространени са три типа – артериалната хипертония, белодробните болести и диабетът. Преди засегнати бяха хората над 50-годишна възраст, сега този праг пада и боледуват и по-младите, отбеляза Томчо Томов.
Макар бизнесът да се стреми да задържа старите опитни кадри, продължава инерцията работодателите да търсят млади работници. Това се вижда още от обявите, с които търсят персонал. Ако в обявата пише, че се предлага място сред млад екип, това е директен намек за възрастта на желаните кандидати. След 40-45-годишна възраст трудно можеш да почнеш нова работа, смята Томчо Томов, който е и ръководител на проект „Активно стареене“ на Българската стопанска камара.
Бачкат като майстори по строежи
Владимир Симеонов
Работещите пенсионери в Пиринско са най-много по строителните обекти.
Причините за това са две – дефицитът на кадри в този сектор и нежеланието на младите хора да се захващат с тежка работа. Затова повечето бригади се ръководят от майстори, които са над 60-те, а голяма част от тях вече са в пенсионна възраст.
Все повече възрастни хора остават активни
„Това важи за всички 14 общини в Благоевградска област. Трудно се намират хора за строителни дейности. Бизнесът е принуден да задържа по-възрастните майстори работници, защото рискуват ниско качество, ако ползват хора без подготовка и умения. Защото не е лесно да си кофражист, монтьор, зидар“, твърдят трудови инспектори.
Благой Гаврилов е пенсионер от няколко дни, но не мисли да напуска строителната фирма в Благоевград, в която работи вече 10 години. Първо, защото парите от пенсията няма да му стигат, за да посреща всичките си разходи и да помага на децата си. Второ, тъй като работодателят му е готов да му вдигне парите, за да остане на работното си място.
„Не всеки може да излее правилно бетон, да подреди плочки, да вдигне права стена. Тези неща се учат в практиката през годините. Няма как да вземеш хора от улицата и да искаш да строиш качествено. Затова ни държат и нас, пенсионерите, в строителството“, твърди 64-годишният строител.
15 000 са във Варненско
Любомир Славов
Въпреки че няма конкретни данни за броя на работещите пенсионери във Варна, можем да направим приблизителна оценка. Според данните на Националния статистически институт от 2023 г. около 16,7% от пенсионерите в България продължават да работят. Ако приложим този процент към населението на област Варна, можем да изчислим, че приблизително 15 000 души от работещите в областта са пенсионери. По данни на Българската стопанска камара секторите, които привличат или пък задържат най-много възрастни хора след пенсионирането им, са преработвателната промишленост, образованието и здравеопазването. Тук ясно личи влиянието на глада за кадри в страната, защото добре знаем, че и трите сектора са сред водещите с най-много обявени незаети работни места и от кадри там през последните години постоянно има нужда.
София Симеонова
