Г лад за спасители на плажа, установи проверка на вестник „Телеграф“ по плажовете на Варна и Бургас. Основната причина да не искат да работят са ниските заплати, но и краткият сезон от само два месеца, споделят спасители ветерани.
Между 1300 и 1400 спасители са нужни у нас. Такъв е и броят на хората, които всяка година заверяват талоните си в БЧК, обясни пък директорът на Водноспасителната служба на БЧК Антон Налбантов. „Спасителите вземат около 2000 лева заплата. Профилът на спасителя в момента е или много младо момче, което все още няма служебни ангажименти, или пенсионер над 60-годишна възраст“, казва още Налбантов. Колко са реално наетите, могат да кажат от Министерството на туризма, уточни още той. Обучени спасители има в изобилие, но все пак на места има пробойни. Това се дължи на факта, че работата на спасителя е сезонна и хората не могат да напуснат работното си място за няколко месеца.
Кадри
Варна и прилежащите курорти са обезпечени със спасители за летния сезон, но не такава е ситуацията в няколко от по-малките общини в областта, чиито плажни ивици засега остават без охрана, сочи проверка на „Телеграф“.
„И при спасителите, както във всяка останала сфера на икономиката у нас, има недостиг на кадри. Тук обаче не може да наемем работници от чужбина, тъй като не им се признават документите от БЧК. Затова сме принудени да работим с това, което е налице, дори и някои хора над средна възраст, пенсионери. Но за сметка на това има и млади попълнения“, сподели Дирон Ръсовски, концесионер на плажните ивици във Варна. Той добави, че разчита предимно на кадри от минали години, които всяко лято работят като спасители по градските плажове, а през останалото време от годината разчитат на друго препитание.
Такъв е случаят и с Добрин Добрев от Варна. Той е бивш ватерполист и спасител на варненския плаж. През студените месеци работи в автосервиз. „Българинът разбира само от санкции! Трябва да има поне двама дежурни полицаи, които да отговарят само за безопасността и спазването на обществения ред по плажната ивица в града, за да могат бързо да се отзовават и реагират при възникнали ситуации“, апелира Добрев. И с мъка споделя, че повече от 10 години отговорните институции у нас пренебрегват искането на спасители и концесионери за обособяването на т.нар. „плажна полиция“ през сезона.
Разпределение
30 спасители, разпределени на 14 поста, работят по варненските плажове. Всички те са обезпечени и от медицинска помощ с реанимационни екипи, които работят от 1 юни до 30 септември ежедневно от 8 до 18 ч. Също така от 1 юли във всеки спасителен пост са дислоцирани по двама спасители, което означава, че при 14 активни поста в централната ивица на Варна има 28 спасители на смяна всеки ден.
Заплащането варира значително според типа плаж и кой е работодателят (концесионер или държавата). Средната нетна заплата във Варна варира от 1000-1300 лв. до над 1600 лв. на по-големите плажове и по курортите, като често се предлагат допълнителни бонуси като квартира и храна.
И докато във Варна и прилежащите курорти вече всичко е готово и сезонът тече с пълна сила, то за някои плажове в областта все още се търсят спасители.
Ветеран
В момента по плажовете на Южното Черноморие повечето от наетите спасители са на възраст от 55 г. до 70 г. На плажа в Бургас един от ветераните скоро навърши 75 години. Сред новите попълнения са предимно студенти, но те са малцинство и повечето от тях изкарват не повече от месец, след което си тръгват.
„Тази година имаме особено остър дефицит на кадри. Проблемът не е от вчера, с натрупване е и това е ясно на всички, но няма никаква държавна политика в тази посока. Заплатите вече тръгват от 2200 лв. до над 3000 лв. месечно. Толкова получава един спасител, но отделно концесионерите плащат осигуровки и данъци“, коментира Иван Георгиев, старши спасител на плажа в Слънчев бряг. Според него липсата на държавна подкрепа за осигуряването на квалифицирани кадри води до постепенното унищожаване на професията спасител.
„Една от основните причини да не искат да работят е, че е много кратък сезонът – само два месеца, от друга страна, това е следствие и на големите административни тежести, защото, когато дойдат на проверка, първо се търси количественият измерител – колко спасители има на съответния плаж. Това създава предпоставки да се нарушава трудовото законодателство, защото ние сме на екзистенц минимума, борим се да наберем минималния брой спасители, а това води до други проблеми. Например ако за един плаж се изискват 5 спасителни поста по нормативната уредба, концесионерът трябва да има назначени не по-малко от 10 спасители през месеците юли и август и половината от септември. За да се спази Кодексът на труда, тези хора трябва да имат не по-малко от един почивен ден на седмица, което означава, че бройката на спасителите, които дават смените за почивните дни, трябва да се увеличи с още трима“, коментира Иван Георгиев.
Пияният турист е най-опасен
„Морето е опасно! Винаги трябва да се влиза в него предпазливо и с едно наум! Най-недисциплинирани са пияните туристи“, споделя спасителят Добрин Добрев от Варна.
Според спасителите най-недисциплинираните туристи са тези, които нямат елементарно възпитание, и тези, които нямат никакви знания за опасностите, които крие морето. Обикновено това са чужденци, които идват за първи път на почивка на Черно море. „Тези туристи се карат със спасителите и казват, че са обиколили целия свят, че по гръцкото и турското море никой не им размахвал флагове. Да, но те не разбират, че нашето море е опасно, то не е като гръцкото и турското. За мен туристите, които създават проблеми, са основно самонадеяни хора, които при червен флаг влизат в морето и си казват: „На мен няма да ми се случи“ или „Аз не съм бил 500 км да ми кажеш къде ще се къпя!“ Когато се случи бедствена ситуация, тогава животът на всички е еднакво ценен или безценен. Вчера имахме инцидент в Слънчев бряг със 70-годишна жена, която припадна в морето, за щастие на плиткото. След бързата намеса на спасителите и медицинския екип на плажа жената беше спасена и откарана в болница“, разказа старши спасителят Иван Георгиев.
Практикуват в съседна Гърция
Владимир Симеонов
В Пиринско не се усеща криза за спасители на плажа. Просто защото няма толкова много такива съоръжения в региона. Някои дори практикуват в съседна Гърция, тъй като е по-близо от родното Черноморие, а и заплащането е по-добро. „Заплащането ни не е кой знае какво, но пък съчетаваме плуване, хубави гледки по мадамите и работата. Между 1500 и 2000 лева ни се плаща, но това зависи колко дни в месеца сме дежурни на комплекса. Колеги в Гърция получават същите суми, но в евро. Тук ни се полагат напитки и хапване“, твърди Явор, който от години е спасител по плажовете в региона, а преди време ходел и по морските ни курорти.
* По темата работиха Милена Димитрова, Елена Анастасова, Любомир Славов
Екип на Телеграф
