Губим по 300 евро на човек от изхвърлена храна годишно, става ясно от данни на Евростат. Оттам уточняват, че общият обем изхвърлена храна се оценява на над 9 млрд. евро годишно за икономиката на страната ни, като в България се изхвърлят над 600 млн. кг храна годишно. 57% от тях се губят по време на процесите на производство, съхранение, преработка и транспорт, т.е. преди да стигнат до потребителя. Останалите 43% се пилеят от домакинствата. Така всеки българин изхвърля средно по 41 кг храна на година. "Това разхищение има висока цена - както за джоба на всеки българин, така и за икономиката на страната и за климата", казва екологът Асен Ненов, съосновател на Институт „Кръгова икономика“ и добавя, че основната причина за това е презапасяването и пазаруването в големи количества, а често и лошо съхранение на продуктите.
Положително
Все пак се наблюдава положителна тенденция у нас - ако през 2020 г. хранителните отпадъци от домакинствата са се равнявали на 58 кг на човек, то в последните години са намалели до 41 кг, което се равнява на над 26 милиона килограма храна, които всяка година отиват в боклука. "Част от причините за това пилеене се крият в незнание и неангажираност към последиците от изхвърлената храна, но други се дължат на объркване и несигурност от страна на потребителите. Всеки от нас е изхвърлял храна, без да е сигурен дали тя наистина е негодна", коментира екологът.
За пример той дава етикетирането на годността на храните. Много потребители не знаят каква е разликата в значението на двата вида етикетиране на срока на годност на храните - "срок на годност" и "най-добър до". Те звучат почти еднакво, но казват доста различни неща.
С „най-добър до“ се означава датата, до която храната запазва своето очаквано добро качество, вкус, аромат и вид. След обозначения срок тя все още е безопасна за консумация, при условие че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. Със „срок на годност“ се обозначава датата, до която храната може да бъде консумирана безопасно, обяснява Ненов пред „Климатека“. След тази дата месото, млечните продукти и рибата могат да са опасни за здравето, затова не трябва да ги консумираме след тази дата.
Рекорд
Запролетяването изкара любими плодове на пазара, но на рекордна цена. Килограм къпини и малини чукнаха 45 евро или близо 90 лв. Това предизвика разпалена дискусия както в социалните мрежи, така и по тържищата. Според експертите причината за тази цена са неблагоприятните климатични условия, повишените разходи за горива, торове, препарати и работна ръка. Когато местното производство пък не е достатъчно, част от плодовете се внасят от други държави. Там цената се повишава заради транспорта, логистиката и съхранението, които също оскъпяват продукта. Това кара немалко българи да пазаруват директно от производители или да изчакат да мине пикът, когато обикновено цената пада значително.
Владимир Христовски
