0

И нфлацията увеличи и кредитите, които българите теглят от нефинансови банкови институции. През периода от юни 2022 до юни 2023 г. потребителските заеми, отпускани на домакинствата от финансовите дружества, са нараснали с общо 500 милиона лева и вече възлизат на близо 3,3 милиарда лева, показва статистиката на Българската народна банка. Това значи, че сме теглили по 1,4  млн. лв. средно на ден.

За сравнение, през предходния период от юни 2021 до юни 2022 година българите са изтеглили 423 милиона потребителски заеми от дружествата, специализирани в кредитиране. Това прави средно по 1,2 милиона лева на ден, сочат изчисленията.

Не може обаче да се каже дали увеличението се дължи на повече хора, които прибягват до този тип кредити, за да закърпят семейния бюджет в периоди на висока инфлация, или сумите се увеличават заради поскъпването на продуктите и услугите, които се закупуват с тези заеми.

Тенденция

От една от основните фирми за бързи кредити на пазара - "Кредисимо", заявиха пред "Телеграф", че отчитат тенденция на увеличаване на средните суми, които търсят потребителите. Това увеличение е с темпа на ръст на инфлацията и средната стойност на индекса на потребителската кошница. Значителна част от клиентите търсят кредити на ниска стойност - около 1000 лв., като избират по-дълги периоди, за да постигнат оптимална месечна вноска спрямо възможностите на семейния бюджет. Но като цяло сроковете за погасяване са кратки. Повечето клиенти на компанията погасяват заемите в рамките на няколко месеца до половин година. Много от потребителите се възползват от опцията да погасяват по всяко време, когато им е удобно и имат повече налични финанси, като така реално заплащат само за периода, в който са използвали отпусната сума. Този факт говори за повишаване на финансовата култура на потребителите, коментират експертите.

Профил

Българинът взима бързи кредити основно за да финансира покупките на стоки, на подаръци, за да си позволи от време на време някоя почивка. Много често до този вид заеми се прибягва, за да покрием и разходи за ремонти – например на колата или дома. Клиентите са разпределени равномерно между мъже и жени, най-често са от голям областен град. Най-много са потребителите от София, което е логично, тъй като населението в столицата е най-голямо. Следват я другите големи градове - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Русе.

Расте таванът на лихвите

При бързите заеми има законово установен таван на лихвата. Оскъпяването не може да е повече от пет пъти законната лихва, която пък е Основният лихвен процент плюс 10 пункта. ОЛП, който БНБ обявява, обаче започна плавно да расте от октомври 2022 г., след като дълго време беше 0. За август нивото на основната лихва вече е 3,29%. По този начин реално се вдига и таванът на лихвата по бързите кредити.

Лихвите по останалите видове кредити - тези, които банките отпускат, също пълзят нагоре. Тази тенденция е вследствие на политиката на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка да повишават основните си лихви, използвайки това като инструмент за потискане на високата инфлация.

У нас тази тенденция се разгръща по-бавно, показва статистиката  на БНБ.

През миналия месец средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава за месец с 0,73 пр.п. до 8,92%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0,76 пр.п. до 9,45%.

При жилищните кредити в левове средната лихва се запазва на нивото от юни – 2,57%, а ГПР по тези кредити се понижава незначително до 2,84%.

Средният лихвен процент по другите заеми в левове отбелязва месечен спад с 0,08 пр.п. до 3,82%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се понижава на месечна база с 0,08 пр.п. до 3,77%.

През юли средната лихва по овърдрафта в левове се запазва на нивото от юни – 14,76%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове се повишава с 0,03 пр. п. до 20,86%.

Делът на необслужваните пада от 30 на 7 на сто

Делът на необслужваните кредити пада за последните десетина години от около 30 на около 7 на сто, сочи статистиката на БНБ. Тук влизат заемите, отпуснати от дружествата, специализирани в кредитиране, на домакинства и фирми.

Пикът в необслужваните заеми е през 2014 г. Тогава при малко над 2 милиарда лева кредити необслужваните са били за над 600 милиона лева. Сега лошите заеми се движат около 300-330 милиона лева, но на фона на отпуснатите 4,3 милиарда към юни 2023-а това е дял от едва 7%.